Кармична отговорност

Отговорността е свойство на числото 8. Някои биха предпочели да мислят, че става въпрос за кармичната вина. Вината също е свойство на 8-цата. Много е лесно някой да е виновен, а другите да не са, вината се възприема по-лесно от хората от отговорността. Но истината е, че виновни или не, всички сме отговорни. Затова ще говоря за кармичната отговорност, която всеки има, живеейки в условията на кармата като причинно-следствени отношения между животите.

Какво е егрегор и каква е кармичната задача за 2017 според нумерологията?

Кармичната връзка е по-силна от кръвната. Този феномен е изненада за утвърдените тривиални социални представи и вероятно всеки има интересни примери от опита си, които, ако се замисли, ще разгадае правилно.

Еклектика на духовните вярвания

 

Еклектика на духовните вярвания

представлява актуалното духовно развитие
на съвремения човек

Съдържанието на числата в цифрата на годината и тяхвоно тълкуване е следното:

2

    – активизаране на отношенията, общуването, информацията, търговията, обмена, партньорствата, лекциите, манипулацията, копиране на поведение, начин на живот.

0

    – виждам и друга възможност за себе си, избирам да опитам друго.

1

    – индивидуализация, търсене на щастие, личен старт, лично право, не егоизъм, самооценка.

7

    – нова по-висока цел, духовно познание, израстване, връзка с висшия Аз, обучение, подобрявена на качество, критерии, показатели, ценности, нови стремежи, цели, осмисляне, одухотворяване, принципи, вяра, надежди, самообучение, самовъзпитание и самоусъвършенстване.

Изписването на 2017 година завършва с числото на духовното усъвършенстване – 7. Ето защо си струва да поразсъждаваме на тази тема и всеки да наблюдава годината си и промените в собствените си приритети, принципи, идеали, познания, стремежи, цели, ценности.
Четирицифрените числа са от порядъка на човешкото ниво на съзнание – свят на противоречия. Физическана реалност има четири посоки на света и във всеки един момент пространството е определимо чрез тях – географска ширина и дължина, височина, дълбочина. Това е обективен факт, който ограничава нашите преживявания като съдба и характер. Каквото и да правим, получаваме или търсим, то е възможно в рамките на този противоречив свят, чийто символ е числото четири. Езотерични символи на 4-ката са кръстът – страдание и състрадание и квадратът – всяка страна срещу останалите.

Човешкото съзнание също възприема реалността четиризначно и затова притежаваме четири степени на осъзнаване:
o осъзнаване на външната реалност:
•социосъзнанието, което ни прави личности – социалното поведение у дома, на работното място, на улицата, в груп;, социални роли, пътувания, дейности;
•самосъзнанието, което определя индивидуалността ни –
o осъзнаване на вътрешната реалност:
• подсъзнанието, което ни прави индивиди, т.е. отдени от другите в стадото – функциониране на тялото – органи, системи; сън, минали животи, заминали души, природни лечебни енергии чрез субстанции;
• свръхсъзнание, което ни превръща в граждане на света, космоса и вселената, можем да го наречем космичност – духовни тела, проектиране на желания за бъдещи животи; връзка с духовни водачи, светии, ангели, свръх Аза.
За функционирането на четиристепенното човешко съзнание са отговорни именно четирицефрените числа, които активизират важността на четиристранните зависимости във всяка област.

Това, което отличава изписването та 2017 в порядъка от сродни години от 2010 до 2019-та, е това, че годината завършва на 7. Крайният резалтат на тази разходка на нумерологичните влияния от разговорите и отношенията при 2-ката през изборите и възможностите на 0-та и самостоятелността на 1 е 7 – нещо по-добро, духовно, качествено, познавателно, висше, съвършено.
Редукцията на числата в цифрата 2017 е 1. Личен старт чрез 7 – избор отдалеч. Това означава, че независимо по какъв начин на всеки човек през 2017 е даден шанса да иде далеч и да огледа собствения си живот от дистанция. Най-работещата и трансформираща духовност, както знаем от руската народна приказка, е иди не знам къде и направи не знам какво.
Интересно през настоящата година ще бъде индивидуалното човешко развитие, а оттам и в малки социални групи до 10-12 души.
Ако в 365 дни съдбата ти дава шанс да израстнеш духовно, на принципа на капката, ти в крайна сметка го осъзнаваш и реализираш, незвисимо кога и как, доколко умствено, волево или инстинктивно реагираш на това.
Влизайки в който и да е модерен дом, ще забележите белезите на новото в етапа на Прехода и духовността Ню Ейдж – смесването на религиозни вярвания от различни етапи на човешките цивилизации. Ще видите, че в този дом има няколко икони, буда и фън шуй символи – чан, жабка, а за тази година и петел, също може да има някой трофей от далечни земи, свързан с индиански, египетски вярвания, стари прабългарски защитни символи, руни, мандали, кристали и други. Добре ли е това? Не трябва ли една религиозност или езотерика да е чиста? Времето за делене свърши.

2017 с редукция 1 идва да ни научи на следното, приключвайки съответния тип карма:
 o индивидуална духовност – всеки човек е минал през различни религии, посвещения в различните си минали животи и сега е време да изкристализира в себе си едно по-висше и осъзнато вярване за Бог, Вселена, собствена духовност, които са над тези преживени нива на израстване и този му живот да стартира натрупване на ново качество – индивидуалният избор на издигнато съзнание и осъзнаване на личната връзка с невидимите светове;
 o индивидуално избран и приложим по-екологичен начин на живот и хранене. Ще забележите, че на все повече хора около вас се налага да сведат хранителния си режим до по-природосъобразен. Хранителните режими, цикличността на постите ( веднаж седмичво или месечно, веднъж по пълнолуние или по пълнолуние 3 дни, по екадаши и други системи). Като тук стриктното спазване е въпрос на това тялото ни да оцелее в предстоящите духовни трансформации, да сме здрави, нормални и защитени чрез спазване на естествената природна цикличност и хармонизиране с природните биоритми.
 o индивидуална изолация – някъде далеч или напълно сам. Тормално е през тази година е да ви се иска и няколкократно да си организирате своите малки лични бягства от общоприетото. Това тази година е белег на здрав разум и верен усет към подходящото и адекватното поведение за съдбовната 2017.

Защо ни е нужно това? Никой не може да бъде себе си, ако поне за известно време не остава на саме със себе си, та всечко преживяно да отзвучи и се оттече от съзнанието. Време е да разберем, че любовта към себе си е 1/3 от Христовото послание да обичаме Бога, ближния и себе си. Триединството на психическо ниво у човека е заложено в тази Христова мярка. В Библията е казано “сине мой, дай ми сърцето си“, значи сърцето или интуицията следва да оставим, посветим на Бог (не да абсолютизираме любовта си към определен човек повече от това). Сърцето – на Бога, волята – на хората, умът – на себе си. Ето една правилна формула за съвременна индивидуална духовност.
Ако аз не обичам себе си на 1/3, колко правилно ще обичам другите и света? Кой да обича Бога и ближните, ако не аз, обичащият, ценящият, позитивният себе си? Или аз, недостатъчно обичащият се, е възможно да ги обичам? Теоретически – не. Онези, които вярват, че са отчаяни, не стават, но затова пък обичат някого, заради когото живеят следва да разберат своя духовен вампиризъм – това са хора, които под предтекст че не са егоисти, са се отказали от себе си и от любовта към себе си.
Егоистът обича себе си на 2/3, на 4/5. Значи третинката любов е мярка, баланс, тя е нужна, за да сме хора, за да е възможно всеки от нас постижимо лично да е щастлив, обичащ и обичан, да има късмет, успех, самочувствие. Любовта към себе си на 1/3 е духовна мярка за годност за каквато и да е любов.

Множеството съвремени хора, особено тези, които са крайно духовни, абсолютизират любовта към Бога и ближните и забравят за себе си. Това явление, естествено съществува, защото друга част от света, по-голяма на крайните материалисти и егоисти с по-малко съпротивление и напрежение, равно като сили помежду двете крайности, също съществува. Одухотворяване на материалното и материализиране на духовното – това е естествени баланс, на който ще сме свидетели през новата година и ще го наблюдаваме ежедневно с очите си в хората, отношенията и процесите, които ни засягат, какато и по новините, в по-големите социални процеси.

Пожелавам на всеки да открие своя нов индивдидуален по-добър и по-духовен баланс през новата година!

Източник Портал 12: Първите 12 дни на Януари – най-важни за проектиране на личната година

Поредността на месеците и насочеността на подсъзнанието

Отмина октомври, месец 10-ти. Числото 10 всяка година превръща този месец във време на осмисляне на изборите и възможностите в съзнанието ни от настоящата година в сравнение с минали и бъдещи такива: имах избор, имам избор, ако имам избор.

Настъпи ноември – 11-я месец в календара. Двете единици подтикват подсъзнанието на всеки към самоосъзнаване. Това е месецът с най-силна съзнателност и индивидуализация. Аз пред себе си 1 срещу 1, 1 гледа 1. Осмисляме собственото си поведение, намерения, желанията, начинанията, мненията, себеоценката. Редукцията на 11 е 2, т.е.е ние оглеждаме себе си и новите си начинания критично, изричаме това.

Предстои декември, 12-тият месец от календара всяка година. Числата 1 и 2 ни подтикват да преразгледаме отношенията, думите, да има повече срещи, да застанем лично пред другия и да му кажем, партньорското отношение, търговията, обсъждането на четири очи, общуването. И понеже сборът е на 1 и 2 е 3 – целта е хармониране, установяване, подреждане, усещане за дом и уют в отношенията. 1,2,3 – дом сбира. Тази нумерологична кодировка събира хората от цял света и ги връща по родните им места и домове – всеки да си иде на мястото.

Януари, първият месец от календара се характеризира с това, че сякаш животът замира.  Установено е че търговията е най-зле в този месец, но не само. Едно означава сам, самодостатъчно, аз, идейно начало, досещане, осъзнавам какво проектирам. Обмислям себе си, себеизразяване пред самия себе си. Месец на най-много именници, а това е изпъкване на индивидуалното, единственото по рода си – Васильовден, Ивановден, Йордановден и т.н.

Февруари – месец втори. Засилен месец на комуникациите, срещите и партньорствата. Не случайно празниците на влюбените и на виното са тук. Това характеризира числото 2 като разговори, лични срещи, показност, образуване на двойки, компании, давам – вземам. Числото две дели, образува две каузи, едната приема, другата отрича и така се създават два лагера. Двойствеността на света е повод за групиране на умствени и чувствени, на трезви и купонджии, мъже и жени, а оттам и самите празници.

Март – месец трети. Числото 3 обединява, стартира, съгласува, намира начин, тук и сега синхронизира процесите, примирява в името на успеха, късмета. Три е контакт, хармонизиране с природните и космични енергии. Празниците на март са подобни и жизнеутвърждаващи – 1-ви март и мартеницата, 8 март и празникът на майката, 25 март – Благовещение. Числото 3 е рожба, резултат, плодът на живота ми.

Април – четвърти месец – време за лични преживявания, свръхчувствителност, стрес, майтапи, притеснения, разминавания, комплекси. Растеж от вътре навън и изява, неувереност, цветята цъфват, клоните се разлистват. Числото 4 носи колебанието ”не знам дали ставам”. При 4 бързаме да пораснем и се тревожим че това не става толкова бързо, колкото си представяме, че трябва. Противоречието на 4 идва от ограничението на човешкото съзнание да самооцени себе си в началото на своята изява.

Май – пети месец – време за пътувания, социални дейности. Общественото съзнание е на максимум, екипна, групова работа, институции, организации, събирания, сборове, панаири – всичко е актуално. Празник на труда, на буквите у нас – все поводи за манифестации. Баловете не случайно са през този месец  с презумпцията да се покажем пред другите.

Юни – шести месец и олицетворение на свойствата на това число. Всичко свързано с любов, приключения, изпити, решения, избор на почивка, пътуване, море, забавления, развлечения. Месец за разкрасяване, мода, творчество, панаири, концерти, купони, събори, изложения.

Юли – седми месец. Числото седем ни подсказва – спасяване поединично, някъде далеч, отшелнически период, преследване на духовна или максимална цел. Най-много пътувания и прекарване сред природата – статистиката и нумерологията съвпадат. Кое ли е водещото, всъщност?

Август – осми месец. Числото 8 е на кармата. Това е отпускарски месец. Ако не е – трудно се работи, създават се множество ситуации на объркване, чакане, бавене, всичко е въпрос на последния момент. Освен това числото 8 е свързано с рода, роднините, семейството, храната, провизиите, консервите и сигурността. Много пари се изхарчват накуп, много спомени и снимки остават паметни.

Септември – деветият месец като деветото число бързо ни помага да се концентрираме, да довършим, да се върнем към работата, към мисълта. Най-много книги, учебници, тетрадки се купуват през септември. Защото започва училище ли? А защо започва тогава? 9 е време за ум, философия, интелигентни прояви, съревнования, приключване, победи.

 

Убеждаваме се, че всеки месец според поредното си число в календара също има съответното тълкуване, което вече от опита си знаем в колко различни направления се доказва.

Лурейн              

Кармичната ми роля спрямо теб и аз в нея

Понякога се питаш правилно ли постъпваш спрямо другия. Числата определят точното съотношение между съдбата ти и тази на другия и каква е позицията ти спрямо всеки друг човек. От опит знаеш, че с един може да се храниш, на друг да обясняваш, на трети да се караш, на четвърти да се подчиняваш, но не може на когото искаш – както искаш винаги. Защото съдбите ни са пъзели и всеки си има точно определените очертания за напасване и не напасване.

Кармичната роля между съдбите е точно определена. Ние си мислим, че от днес нататък в посока на бъдещето ще сме заедно и добре. Времевата перспектива от настояще към бъдеще – това са картите РНК и общата карта помежду им. Ние си мислим, че… А това, което става от гледната точка на миналото в посока към настоящето – се вижда в картите на предопределение. Те показват явлението изчерпано, изживяно, обръщаме се назад към сегашния момент и какво ще видим назад във времето – това, което позволява кармичната рамка на НКП.

Времето тече в две противоположни посоки едновременно. Ако тръгнем от точка А към точка Б, т.е. от ляво надясно и т.А е миналото, а т. Б е бъдещето, настоящето е в точка Е. Точка Е се движи бавно надясно.

И какво се оказва – каква е посоката на времето? Колкото повече се приближаваме към бъдещето – движение от ляво на дясно, толкова се отдалечаваме от миналото – движение от дясно наляво. Хоризонтално погледнато, това е парадокс.

Да го погледнем вертикално и да си го представим. Може би това движение – сегашния ни момент в живота е не придвижване напред – назад, а епицентър, който кръгообразно повлиява случилото се в миналото и бъдещето. Интересно, нали? Това би обяснило защо една постъпка може да разреши направеното от предците, да разплати кармата им сега, както и да заложи такава в бъдеще за следващите животи и потомците.

Понякога се страхуваме от мислите и чувствата си, а понякога се притесняваме за постъпките си. Не винаги има значение как си се държал с другия от гледна точка на това какво ще последва.

Защо? Защото го определя съдбата, а не намеренията ни.

По принцип ние имаме право да сме себе си с другия само на 50%. С останалите 50% играем кармична роля спрямо него.

Какво е кармичната роля? Който и да е спрямо него ще му каже, направи това, което в момента това, което ти правиш.Той трябва да е поставен в някаква ситуация и да я научи. Затова, как се държим с другия зависи само на 50%. Бихме искали, но не винаги се получава, което си мислим, целим, надяваме се. Както се казва човек предполага, а Господ разполага.

Какво се случва помежду ни – разбираме ли добре, то не е само въпрос на чувства и представи? Винаги, когато обикнем някого, някаква карма стои зад това. Чиста любов на Земята няма.

Ето защо – трябва да внимаваме и да разсъждаваме върху това какво се получава или не и да наблюдаваме тези факти. Искаш нещо, дава ли ти го съдбата? Не дали ти го дава тя или той! Случва ли се – съдбата ти го дава. Не се ли случва – не ти го дава съдбата. Човекът срещу теб няма нищо общо. Ако съдбата не даде, човекът нищо не може да направи и ти – също. Трябва да мислим върху нещата от живота.

Много хора обичат да си гадаят. Гадайте си  по следното – имате намерение – дава ли ви го съдбата като условия и възможности – това е да, не го ли дава – пробвате веднъж, два пъти, три пъти, чакате, мъчите се – това е не. Друго гадаене трябва ли ви? Не. Въпросът е приключен.

Съвременният човек много малко послушание и смирение има. Не търси мир в себе си, не се примирява със съдбата си, не слуша като му говори някой, себе си не слуша, съдбата не слуша. От къде иде стреса? От липсата на послушание и смирение в хората. С мир да живееш е душевна добродетел, то значи да имаш един основен фон в душата си на спокойствие и увереност, че всичко ще е наред, ще се нареди, че съдбата не ти е враг, че е на твоя страна, доверие към случващото се, внимание в Пътя на живота си.

Кога човек е неуверен дали нещата се получават?   Когато не се получават добре. Защо всички хора очакват, че отговорът трябва да е твърдо да или не. Нещата са относителни, постоянно на плюс / минус, чувствителни като барометър. Неувереността ни идва от това, че не сме сигурни дали сме хванали заека за опашката. Вие не искате да бъдете хванати в капан, защо искате другиго да хванете в капан. Ако хванете един човек и го манипулирате, друг ще ви хване и ще ви манипулира. Както постъпвате – ще ви се върне, макар в друго отношение.

Има едно правило. Каквото преживеем с един човек за 9 дни, то се повтаря в разширен вариант за 9 месеца, същото в по-подробен план става за 9 години. И това са вариантите на кармичните взаимодействия помежду ви. Първите 9 часа, 9 дни, 9 месеца и 9 години – това е разнообразието от възможности. Не може ли нещо да се промени – хората започват да задават този въпрос, когато вече подсъзнателно са схванали верния отговор – че всъщност – не може.

А какво може? Може да мислим правилно върху нещата от живота като използваме инструментариума на кодовете на съдбата. Те не са гадаене, не са притурка към астрологията, не са част от леенето на восък, нито хвърлянето на карти. Те са друга нумерология – сериозна, детайлна, строга, точна, наука. Нима смятате, че науката изключва емоцията ни, интуицията ни? Напротив, точно си съответстват едно към едно. Числата показват, а то вече се е случило. Може ли да се колебаем в извода си? Няма как.

Можем ли да вярваме на нумерологията? Тя ни дава начина на правилно разсъждение върху собствената ни съдба. Ние живеем тези числови зависимости, мислите и чувствата ни се подчиняват на тях, а не на това, в което вярваме и очакваме. манипулация ли това? Зависимост. по-добре да си отваряме очите и да се опитаме да разберем, отколкото да отричаме очеизвадното, което нямаме логически инструментариум да осмислим нормално.

“Защо искам, а не се получава? Не знам как се получи…” Така се изказваме за кармичната роля, която само подсъзнанието ни регистрира. Методът на семейните констелации действа изцяло на принципа на откриване и осъзнаване на кармичната роля един спрямо друг. Когато я извадим на повърхността, разбираме как действа родовата карма на всеки род. когато е нужен заместител на нумерологичните карти на комбинацията от първото име и рождената карта на прабабата, защото е починала, системата на рода просто трябва да включи подобен елемент – това може да е бъдещ наследник, снаха, зет, втори съпруг, бавачка, майстор, осиновено дете – безразлично.

“Защо се влюбих в една жена, а се ожених за друга” – пита се някой. системата на родовата карма може да включи втората в себе си, тя е идеален заместител на дядо ти, а първата я изплюва. Къде е любовта? Тя се проектира за бъдещ живот. Тя не се губи. Това че любовта към един човек си вложил в друг, съдбата не я интересува – това е ефективно за нея.

За всеки човек могат да бъдат определени наборите, които му носят:

1 – щастие, самочувствие, отличия, авторитет;

2 – подчинение, отношения чрез друг, взимания;

3 – успех, леснина, душевен мир, късмет, условия, възможности;

4 – проблеми, болести, стрес, неудовлетворение;

5 – обществено влияние, успех на път, екипен успех, слагат го на място;

6 – любов, радост, решение, риск, попадение, сексуалност, красота, изкуство, смях;

7 – знания, идеал, вяра, цел, посока, качество, уроци;

8 – пари, грижи, наследства, брак, отговорности;

9 – работа, мислене, сила, концентрация, съревнование, философия.

Всяка карта показва в какво отношение или какъв КУ (кармичен урок) е това – област на живота.

Подобно число в НКП от вас към някого показва основната емоция а това, което вие ще преживеете към него, независимо за кратко или дълго време от години. каквото искате да привлечете – с такива хора се ограждайте.

Каквито се ви приятелите – това ви се случва. Защо? Защото ПЖ на НКП ви към тях го показва.

Какво мога да направя, ако кармичната ми роля спрямо теб не е това, което чувствам? Нищо. Съдбата е проектирана преди да се родим, има си план и ограничения. Съдбата е като формичка, а чувствата ни като тесто за кекс. Как ще застине тестото? Каквато е формата. Не може ли да променим формата? Не, тя не е направена от нас. От нас зависи само вкусът на тестото.

Уважавайте хората, чиято кармична роля в живота ви съвпада с вашите намерения, потребности и ежедневно са до вас. Опитайте се да разберете защо са ви пратени тези, които са постоянно присъствие и абонамент, защото вие сами ги привличате, за да научите нещо пожелано.

Мога ли да съм добър към всеки и да помагам на хората винаги? Кой може да се реализира извън НКП си към другия? Няма такава теоретическа възможност. По-добре си намерете удобното напасване, вместо да очаквате нереалистичното някога, но не сега.

Аз те обичам. Ти ме обичаш. Съдбата не винаги позволява точно това да стене точно сега. За всяко нещо си има време. Кармичната ни роля един спрямо друг е по-важна от нашето РНК. Ама аз съм такъв. Такъв си, но спрямо един си друг, спрямо втори си – трети. Това е нормално, закономерно, естественото състояние на кармата ни. Тя си има зависимости, закони.

Те са числа.

Ти си числа. Числата са емоционална енергия на случването.

Всеки миг е миг за себе си. Цени мига. Живей в мига. Числата са живи. Живеем числата си.

Танцът на числата има лесни стъпки. Могат да бъдат научени. Осмислени. Изиграни в такт.

Довери се на следващата стъпка и това, което следва.

А. Лурейн

Легенда:

РНК – рождена нумерологична карта – изчислява се от рождената дата – ден, месец и година.

НКП – нумерологична карта на предопределението – изчислява се от деня и месеца на раждане на единия човек и годината на втория. изчислява се и втора обратна карта – от втория към първия. изчислява се и сборна карта – СКП. Тези три карти са разглеждат общо.

КУ – вертикална, хоризонтална или диагонална комбинация от числа в нумерологичния квадрат, които показват 8 основни области на живота.

ПЖ – число, сбор от числата в датата, Път в живота – показва целта ,посоката, смисъла.30654_131629356854219_120840711266417_374347_7104234_n

Номерологична просвета: Какво могат кодовете на съдбата?

Всичко, което можем. Всичко, което не можем.

Тя обяснява определящото живота ни в числа – съвършен език на нашите преживявания и съдба.

Азбука на природата и на космическия разум, тя е път към управлението на световете.

Залутани в ограничения си живот, често не виждаме голямото, което стои зад него, общият план, в който всичко е на мястотото си, важно и оценено, допуснато и възможно. Щом е допуснато да се случи едно нещо, то е най-добрия вариант, който удовлетворява цялата система в момента и запазва цялостта й.

Аз съм всички – трудно ни е да мислим по този начин, но той определя съществуването ни. Всички съм аз – принципът на холограмата царува в съзнанието ни, дори, когато не го съзнаваме.

Често се досещаме за принципа на скачените съдове, че сме зависими един от друг, че „ако той е добре – и аз ще съм добре”, а „ако той е зле и аз ще съм зле”.

Рядко „допускаме, че е вярно” – гениален математически принцип – и приемаме гладко промяната, обратна на нашите ограничени стремежи и представи. Случващото се ни предлага винаги по-добър шанс, от този, който можем да си представим, защото вече е отчело по собствени мерки и показатели научените и ненаучените уроци в съзнанието на всеки. Следва да използваме инерцията, докато не осъзнаем посоката ѝ, докато не разберем с какво ни устройва или не. Реагираме с протест и страх на всичко, което не разбираме, преди да сме се доверили на станалото. А то е съобразило добруването на всеки и всички едновременно по-добре от нас. Никой не може да види света навън правилно, ако не гледа света отвътре.

Въпросът „Как си?” е безмислен – във всеки един момент, това, което си и както си – това е твоята норма, равновесие, твоето добре. Ако не го разбираш и приемаш, объркваш всичко сам. Във всеки момент ти си своето добре. Излишните мисли, че нещо не е добре, ни привличат болести и връщат стара карма, отключват разплащането ѝ, не защото е предопределена за този живот, а защото съзнанието ни не може да излезе от стари шаблони и от инерцията на повтарящото се „както съм свикнал”. Да си позитивен и да си готов да приемаш новото всеки миг е гаранция здраве и добър живот.

Езикът на кармата е категоричен: инерция – съпротивление, движение – блокаж, активност – пасивност, може – не може, има – няма, става – не става. Прилича на код –двоичен език – 1 и 0 – т.е. с 1 и без 1. Този съвършено прост механизъм на регулация властва вечно, защото е уникално съвършен.

За нас хората нещата изглеждат сложни, от рода на: „А може ли да стане, това, което не може?” Все още развиващото се наше съзнание е насочена към установяване на проблема и очертаването на границите и крайностите, а не към решението, баланса и хармонията – по-добрия вариант.

На какви въпроси може да отговори номерелогията? Няма въпрос, на който не може да отговори. Няма област от живота ни – индивидуален или обществен – която да не може да подобри.

Защо ни е да знаем? За да проверим. За да не сме слепи. За да нямаме оправдание да се правим на глухи. За да можем. За да познаем себе си.

Благ живот с ятовата гласна (ѣ). Функциониране на обществото като ято

Ако се върнем мислено или мистично към извора на времената, когато е бил момента да се създадат буквите, ще разберем, че няма нито една случайна буква или звук.
Ние българите сме били благословени заради това, че звуковата и семантичната страна на нашия език е най-близо до древните свещени езици – санкскрит и други преди тях. Получили сме божествен дар, равносилен на ядрена енергетика с това, че братята Кирил и Методи са създали глаголицата – буквена система, съответстваща на звуковата на думите ни. Енергията, която е можело да се освободи за градивност на нацията ни и за развитието на човечеството е била огромна.Ако тази азбука можеше да бъде използвана, нямаше днес да се оплакваме от кризи, стрес, недостиг, липса на политици, пари, любов и болести. Високите вибрации на глаголицата не са били по силите на мнозина. Ето защо повечето хора са могли да разберат и възприемат по-нискочестотния вариант на кирилицата. Тя също е добра, съответстваща е на всички възможности от глаголицата, макар и в намалена степен.

Глаголицата съдържа в себе си всички елементи, така както не ги съдържа недооткритата менделеева таблица. За съжаление сред нас българите винаги се намира някой, който да преиначи нещата, за да ги е казал той. Що за логика е това, че глаголицата била много кръгла, за да се създаде кирилицата с цел да има ъгли. Каква е разликата между кръга и ъгъла в езотеричен смисъл. При ъгъла може да лъжеш и мамиш, защото идва момент за пречупване на направлението, промяна на посоката, а при кръга – никога. Да пишем с глаголицата щеше да означава да сме недостижимо добри и да водим всички народи. Нямаше да сме били два пъти под робство за 700 години, защото нямаше да се разединяваме сами против себе си в съзнанието си като нация.

Днес пишем на части от кирилицата. О, неразумний юроде! Страдаш от собственото си невежество. Човек като не знае кое определя живота му, си го измисля и вярва в неща, които прераждания наред не му стигат, за да разбере колко сам се поставя глуха линия.

Всеки звук и съответстваща му буква имат свещено значение, небесно съответствие, земни последици като тип съдбовност и тип оформящи се характерологични черти на населението и манталитет.

Много от несгодите на нашето време се дължат на факта, че не ценим буквите, които са ни дадени. Когато в Библията се казва, че човек не бива да се променя и една буква от свещената книга, защото ще бъде наказан, се има предвид не текстът на библията, а съдържанието на азбуките.

Българската азбука се слави с това, че при нея звук и буква си съответстват повече, отколкото при други. Но така е било всъщност при създаването й, не сега. Днес тя е един като изпочупен торс, останка от древна слава, непреживяна за дълго.

Глаголицата, съставена от 45 букви съдържа съотношение на гласни и съгласни звукове 2:3. В Кирилицата това съотношение се променя на 3:4 в полза на съгласните. Защо е важно това?

Съгласните звукове управляват материалния ни живот. Гласните звукове управляват идеалния ни живот. Земният живот е предимствено материален. Но не бива да става твърде материалистичен, за да се нарежда всичко с лекота и в позитивен възход за доброто на всички.

В съвремената българска азбука има 30 букви. От тях 6 са гласни и 23 съгласни, счита се също, че имаме една буква глайд, нито гласна, нито съгласна – й.
Съотношението между звуците е 1:4 в полза на съгласните. От кога е това положение? От 60 години. В 60 години се съдържат 7-8 кармични цикъла по 9 години. Толкова пъти се е повторил животът ни, няколко поколения са минали, за да може се убедим в последиците на това причината на животът ни да бъде материална без право да градивност и величие, а в същото време – със задължение за страдания, болести, кризи, неувереност, недостиг, преливане от пусто в празно.

Не може ли по друг начин? Ако искаме да бъдем отново добри, магнетични, благоразумни, здрави, надеждно социални, с успешен живот, народ, държава, работа, следва да знаем, че причината, която управлява нашия живот не се нарича политика, икономика и преиначена история, а азбука. Каквато ни е азбуката, такъв ни е животът.

По времето от Освобождението до Социализма държавата ни преживява три езикови реформи и още няколко букви отпадат от употреба. Стремежът е да се опрости писането. Но езиковедите, които създават тези реформи не са и предполагали какво историческо бъдеще предопределят с тази наглед положителна крачка.

Последните три букви, които отпадат са гласни, между тях е и ятовата гласна. Променят се не само съотношението на гласните и съгласните, но и реда на буквите в азбуката. 60 години след това ние имаме една неуправляема държава, съдба и тъжно бъдеще,но дали имаме далновидността да си признаем че истината е в тази истина – за буквите.

Всяка буква е код на съдбата, подобно числата от 1 до 9 в науката за числата.
Едноцифрените числа са 9 – нечетен брой, от тях 5 са нечетни и 4 четни.
Нечетен брой числа са нечетни и четен брой числа са четни. Това е неслучайно. Това осигурява с един брой преобладаване на нечетното над четното, предимствено отношение на идеализма над материализма, осигурява развитие, прогрес.

До къде стигаме ние с осакатена азбука в съотношение 1 към 4 за съгласните? Би ли била тази 60 годишна история за държавата ни по-различна, ако използвахме кирилица с повече гласни? О,да!

Всяка буква е от значение за превеса и развитието. Всяка буква в повече или в по-малко е присъда за кармични следствия в съдбата и в типа образуващите характери и манталитети.

Принципът проба-грешка струва скъпо. Има и друг подход: цени сътвореното и дадено ти свише, където видимото съответства на невидимото, което те свързва с вселенския ред, целесъобразност и еволюция.

Но каквото било – Е! Ако се върнем по обратния ред, какво би станало? Ако върнем само една гласна в съвременната азбука поне. Какво би променило това? Една достатъчна ли е? Как така буквите управляват съдбата и характера ми, би се запитал всеки? Сигурна съм, че въпросите валят в главите ви. Но вие си отговорете на тях. Моята задача е само да ги породя у вас.

Да върнем мислено ято-вата гласна в азбуката си. Ако причиним това, какви ще последиците:
1. Азбуката ни ще стане с 31 букви. Щастливото число на българите и България.
2. Съотношението между гласни и съгласни букви ще се приведе в необходимия краен минимум, който осигурява доброто да надделява над злото, здравето над болестите, успеха над неуспеха, градивността над разрушението.
3. Ще се увеличи идеализма на хората, ще се усили вярата им, стремежът към самовъзпитание, осмислянето на живота, целите ще са по-високи и стремежът ще бъде следван не на думи. Кога ще усетим това – на тласъци и в усилваща се градация след 9 месеца, 9 години и след това в геометрична прогресия с натрупване на факти и доказателства.

Къде е мястото на тази буква, която превъзхожда останалите 30 букви по идейност и духовни качества? Известно време, подведена от езиковеди и онлайн материали мислех, че ято-вата гласна е 31-та буква в азбуката. Всъщност много от буквите не са си на мястото и от това страдаме самите ние.

В песента, изпята на тайната вечеря от Христос и учениците, се казва: „ Трябва само да поставим всяко нещо на мястото му.” Какво би станало, ако изток е на запад или север е до юг? Хаос. Питате ли се защо живеем в стрес и световния хаос се увеличава и става все по-неуправляем? Да си припомним какво казва царят, който управлява изгревите и залезите от астероида, посетен от Малкия принц. Звездите хубаво ми се подчиняват, но и аз им казвам кога да изгреят и залязат, когато е момента.

Моментът и мястото от формулата за златната среда – по-актуален от всякога ни се присмива на това, че сме дръзнали да си правим, каквото искаме, а става, каквото не щем. Но ние предпочитаме по негативен път да учим цената на свободната воля чрез свободни страдания, вместо да търсим по-ефективаната ѝ употреба. Стигнали сме до там да обвиняваме предопределеното или да го отричаме и да протестираме защо никой не ни обяснява в какво сме свободни. Числата и азбуките ни, които узаконяваме, те определят това.

Сега с 30 букви ние се опитваме от стар хляб, зеленчуци и бира да правим торта. Може, не че не може. Но вие искате като онази в детството ви, която баба ви е правела. Нейното име се е пишело по друг начин. Да! И това е важно. Хората едно време са били по-възпитани, защото са изучавали повече букви в азбуката и възпитанието им е било по-добро.

Буквите командват психиката ни какво да мислим, чувстваме, на индивидуално поведение, определят целите, интересите, ценностите ни. Затова дори не са нужни доказателства. Достатъчно е да прочетете книга за тълкуване на имената. Нямам предвид именник, който определя сематиката или произхода им. Ако знаехте колко точно и съвършено буквите, с които пишем определят живота ни, не бихте подценявали факта дали в българската азбука има ято-ва гласна и изобщо колко са гласните в нея.

Технологията на създаване на азбуката ни е следвала следвала следната логика: основни гласни а –ъ, о – у, е – и производните от тях гласни с „й” – йе (йерархия), йа, преходна йа/е (я-товата), йу, йо (Йордан), където й е в края на звука и други, в които е на първо място като ай (край), ой (мой). Всеки звук си има буква. Това е важно. Свеждането на тези букви до глайд й (нито гласна, нито съгласна), която словообразува е нож с две остриета. Азбуката се опростява, животът се обезсмисля, народът опростява, става бездуховен, неуспешен, безпътен, неуправляем. Все едно да кажеш, че няма разлика между ръка, крак, глава, ухо и т.н., защото всичко е крайник на тялото.

В глаголицата първоначално има три букви за звук „и”, който съответства за разбирането на истината в трите свята – умствено, емоционално и волево.

Ама защо да пишем по различен начин като може да е еднакъв и защо да разбираме повече, на нас и една гледна точка ни идва в повее, камо ли три?!

Нашият пред- и пост- социалистически опит показва следното: прост народ просто не може да се управлява. Умните се разхвърчават, за да създават цивилизация на другите нации, защото не могат изтърпят, че тук у дома няма условия. Колкото и да е неправдоподобно, нелогично, но пък е доказана практика.

Мястото на ят не е накрая на азбуката, едно е ясно, но това се отнася и за други от буквите между останалите 30 знака – местата им са разменени. да, можеш да наречеш чушката домат, но не ти е все едно дали ще ядеш чушки с яйца или пържени домати с яйца.

Кое е това, което е подразнило някой от последователите на причино-следствеността, за да махне ято-вата гласна при съществуващо езиково явление промяна на един и звук в различни форми на думата от “я” в “е” – като в думите вяра / верен и бял / бели? Наличието на кръст в буквата, асоциация с християнство и Бог.

Да, ама не. Причинно-следствеността е неразбрана криво и Бог има. Бог и доброто са вложени в азбуката ни, а това е по-важно, отколкото да наука, общество, пари, почва, въздух. Защото Бог е любов, живот и вяра, бъдеще и смисъл, развитие и добро. Да, без ято-вата гласна и останалите ще спрем да вярваме в Бог, но каква ти полза за обществото и отделния човек. Той е дал законите си и за никого по специално те няма да се помръднат и променят. Независимо дали човек греши според науката, религията, по социалному, по моралному, по екологичному или по друг начин.

Неслучайно българската православна църква и до днес продължава да пише на черковнославянски – без някои букви наистина вярата в Бог, светлина и добро са немислими. Не ви ли се вярва – ами че това е непосредствения исторически опит на живота ни. Колкото и да го дразни някои това, тя съхранява по този начин националността ни повече от политиците, защото съхранява и употребява ключовете на духовността – само няколко букви повече, съвсем не всичките. А какво би бил живота ни с всичките?

Според мен Бог е същина, основен код във всеки друг код, основно съдържание, над което всичко друго съществуващо се надгражда. Той не е от нашата реалност, за да го разберем или докажем, но това не доказва, че не съществува. Физичните закони са дадени от Бог, от разумността във вселената-космос.

Изучавайки числата вече три десетилетия по неутъпканите пътища на опита и теорията осъзнах, защо Айнщайн е казал, че Господ не си играе със зарове. Осъзнах съществуването на двата зара. Всеки зар има по 6 повърхности. Те съответстват на шестте измерения. Чували ли сте да казват, че съществата до 7- мо и над 7-мо измерение се отличават. И че Бог е в 13-то измерение? Това може да се прочете в различни езотерични източници.

В зара, в който е сегашното ни измерение, образно казано, настъпва велик момент. Умовете и емоциите на хората, волите им отиват към трансформация и прехвърляне към ново поле – нов нумерологичен квадрат. Някога сме живели в квадрата на Питагор. В момента, в който Питагор като велик посветен открива и преподава това, този квадрат започва да се превръща в минало.

Предстои ни да живеем в нов квадрат, поради скока в развитието на съзнанието на човечеството. Днес живеем в квадрата на Джуна. Нарекла съм го така, в честа на тази, която първа го е свалила като знание, макар да не го е използвала в практиката си. Предполагам, че на човек, на когото знанието и виденията се наливат като с фуния, би му било мъчително да се бави да смята цифри и да се чувства компютър от количеството геометрии и числа.

Човечеството е минало и през други квадрати, останали в историята на нашата инволюция. Всеки квадрат отразява различно отклонение на оста на Земята, която както знаем се мени драстично и това определя различни исторически епохи.

Четвърто измерение и пето измерение – това е в кой квадрат предпочитате да живеете – с какъв начин на живот, с какъв превес на добро и зло, светлина и тъмнина. Всеки човек има избор. Всеки човек е подкрепен свише с това, че му се дава тласък от 1% тръгване на процес на Преход към по-добър свят, към по-висше измерение. Никой не решава вместо друг и това не може да бъде манипулирано. Предопределението е осигурило неприкосновеността на този вътрешен процес у всеки човек.

Какво значение имат буквите? Кои са по-важни и силни – буквите или числата? Както знаем, числата са едни за всички народи, а буквите са различни. Приликата ни, единството на света е в числата, а разнообразието идва от системите азбуките, езиците.

Числата са по основополагащи от буквите. Буквите се превеждат към цифрите, за да се определи нумерологичната им стойност. И така те се подчиняват на същите закони, каквито и числата в множество познати и непознати нумерологични системи – всичките верни, но не всичките актуални за сегашния или пък за бъдещия квадрат, в който ще живеем. Например, в руската азбука има една гласна при вибрация 7 и това прави нацията превъзхождаща българската. В съвременната българска азбука имаме три букви 7, а 7 съответства на духа. Гротескно – всичките са съгласни, т.е. материални. Разбираме от Духа по един нисш, земен начин и точно в момента не само, че не сме държава на духа, но всеки може да ни издуха.

Простата логика на числата, съвършена и точна управлява нас. Можем да се поучим и да копираме шаблоните, които числата и буквите ни дават шанс да преподредим преди да се самоунищожим, ако това е възможно изобщо, защото се съмнявам, че е толкова просто.

Интересното е, че ято-вата гласна се пише малко думи, според езиковедите, следователно не заслужава право на съществуване. Ако тя би се употребявла отново, тя би била причината, която ще създаде своите следствия до безкрай. А докато не се употребява – няма значение колко поколения и векове ще се питаме защо тези следствия ги няма в живота ни, защо са изчезнали и са непостижими.

Когато пуснем един камък във водата (причина), той поражда кръгове (следствия), които продължават във времето до безкрай. И ако ни изглежда, че се прекъсват, то е защото нова причина изглежда по-видима и влиятелна (нов камък). Всяка причина няма едно следствие, а безброй. Причината не съвпада със следствията, няма техния характер. Ако вие простичко казано, след като хвърлите във водата камък очаквате от водата да излезе златен камък и да скочи в ръцете ви или още по-добре пет такива – сте на погрешен път на разсъждение.

Много хора, имайки потребност от деца, търсят съпрузи и са на прав път. Търси се причината, която ще доведе до следствието. Нашият съвременен начин на живот е изопачен и неестествен с това, повечето хора мислят консуматорски. Те искат всеки ден да могат да си купуват ябълките от магазина. Те купуват и продават следствията, забравяйки, че те са плод на някаква причина.

В кои думи би била употребена ято-вата гласна? Да вземе няколко примера. Дълго можем да си говорим за разликата в написаното. Дали има смисъл да има повече гласни или е по-добре да ги сведем до пъти по-малко.

В кои думи би била употребена ято-вата гласна? Да вземе няколко примера. Как би променило това номерологичното тълкуване на думите, в които тя участва? Таблицата по-долу показва това. Ще кажете: кака така буквите имат тълкуване, както числата ли? Да. И ако някои букви отпаднат, нашата жажда за явления, чувства, ценности няма как да бъде утолена, защото причината поражда следствията, не обратното.

Форми на думите без ѣ: вяра – верен
Номерологично тълкуване на вяра – верен:
Писането на думи с общ корен по различен начин с две букви води до това, че верността между хората не съответства на вярата, което е източник на предателството, разминаването, вярванията.

Форми на думите с ѣ: вѣ ра – вѣ рен
Номерологично тълкуване на вѣ ра – вѣ рен:
Постигаш това, в което вярваш и то не те предава. Нещата в живота ти са 1: 1. Причината поражда следствията си. Квачката не измътва пачи яйца.

Номерологично тълкуване на бял – бели:
Писането на различни форми на думата с общ корен с две букви води до раздвоение на съзнанието. Бялото не е бяло. Уж е бяло а ни причинява бели- беди. Не знаем защо се получава така.

Номерологично тълкуване на бѣл – бѣли:
Бялото е бяло. Светлината в мрака свети и мракът я не обзе. Бялото печели, съвършена белота в душата. Знаем кое е добро и кое е зло, не ги бъркаме, различаваме ги.

За справка в различните версии на глаголицата и кирилицата в далечното ни минало съотношението между гласни и съгласни е:
При 41 букви: гласни 18, съгласни 23.
При 43 букви: гласни 19, съгласни 24.
В първоначален вид глаголицата е създадена като 46 букви: 21 гласни и 25 съгласни.

Защо животът ни не е по-хубав, живеейки днес с 6 гасни, 23 съгласни и един глайд „й”? Сигурно ще възмутя езиковедите като кажа, че глайд е буква „н”, а не „й”. Носовките гласни от миналото „он”, „ен” в български, френски и други езици показват това. Нумерологичното тълкуване на буква „н” е такова – мост межда два бряга, две противоположности, преход, посредник. Тълкуването е на „й” пък е „последната незатворена врата между видимия и невидимия свят”, гарантира здравомислие, правилно предвиждане на следствията на една причина, която човек избира, дава далновидност, духовни ценности, идеал и високо постижение.

Статията ми за ѣ се превърна в легенда за буквите. На вас как ви се живее в легенда или в каквото стане?

Всичко е постижимо. За всяко нещо си има начин.
Който много знае, на него е поверено бъдещето на всички. Който малко знае и трупа грешки на гърба на другите, плаща карма поколения и бъдещи животи. Но може и да не стигне дотам. Може да си поправи грешката, докато нищо не е изгубено, още в настоящия живот.

Кой свят, коя реалност, чие възпитание и психопрограмиране на буквите ви харесва повече с ято-вата гласна или без нея?
В руската азбука има две гласни повече и за 60 години се вижда, че руснаците са по-духовни от нас и имат по-добро развитие. Примери, колкото искате. Сами може да си съберете според мотивацията да илюстрирате казаното в тази статия.

Днес българската азбука прилича на латинската, която е използвана от повечето страни в Европа и Америка. За да не ги надминем. Някой ни е вързал потенциала. И го използва успешно, подчинявайки го по този начин. Но кога българинът не е намерил друг начин? Въпрос на време е.

Пожелавам на всичките си читатели време. Правете нещата навреме, поставяйте ги на място и използвайте единствено верният начин. Няма друга формула да бъдете ненадминати.

Някога ято-вата гласна е била изхвърлена и на нейно място е поставена нискочестотната гласна „я” с номерологично тълкуване „яд”. Ако буква я стои в началото на името човек първо се ядосва, а после всичко се оправя: Яна, Ясен, Явор. Ако е в средата на името, в средата на всичко, което прави, се ядосва – Вяра, Биляна, Калоян. Ако е в края на името, каквото и да прави, накрая при всяко действие човек се ядосва: Мария, Ая, Валерия. Сигурно познавате хора с такива имена и веднага може да го потвърдите, те също ще го потвърдят.

Ако тези и много други имена, в по-голямата си част се изписваха с ято-вата и други гласни, щеше да намалее процентното съдържание на ядовете в живота ни. А това създава фон, особено, ако няма алтернатива.

Моето име, например, Снежана, би се изписвало с ят-ова гласна. Тогава нумеролгичното тълкуване на името нямаше да бъде „с” – студена, „не” „жена”. Ако е Снѣ жана, енергетичната стойност и сбъдването на думата щеше да е „нежна”, „снажна”, „снежна”. Колко Снежани познавате с добър семеен живот? Името прави невъзможно това случване, предрешава го. Ако ще Снежана да го желае до съвършенство и да се старае до перфекционизъм.

Всички българи страдаме от имената си, гърчим се като грешници без вина,а съзнателно не можем да се управляваме този процес. Ние просто сме последици на причина.

И сега струва ли си да признаем, че причината е причина, а следствието следствие. Кое от кое произлиза ли е въпроса или да се постави всяка буква на мястото ѝ, за да бъде възможното възможно и България да се оправи, света да се оправи, всичко да е хубаво. Подсъзнателното психологически програмиране, което създава мироглед, цели, интереси, ценности, прави самовъзпитанието възможно, обществото ефективно – зависи от нумерологичната стойност на имената.

Азбуката ни е създадена от братята Кирил и Методи след проучване на думите, значението им да се извиси и народа да просперира. А ние смятаме, че осъвременяването на азбуката е въпрос на кратковременни съображения.

Повечето комбинации на три български имена, повечето названия на институции при днешното състояние на на азбуката ни представляват нумерологична фигура кармичен кръст – събитие с неочакван крах и срок на годност, който завършва зле, негативен аспект. Каквото и да прави човек, да не му се получава накрая и да има невъзможни неща в живота си, да се мъчи.

Някой вярват, че са им направени магии, но дори те не могат да се активизират, ако не е направено харакири на азбуката и тя точно и пълно съответства на звуковите явления. Всичко тръгва да се случва след като числата и буквите го позволят. Не някой си авторитет, който не знае с какво се занимава. Никого не искам да обиждам. Човек се познава по интелигентността си, а тя се измерва с това колко бързо реагираш да се поправиш след като си разбрал, че не си на прав път. Ама как ще се върна назад? Добре, скочи в пропастта тогава. Така, когато всички скочат, не може да се докаже, че има горен свят.

Мнозина вярват, че има нов световен ред. О, той е всъщност хаос. Това не значи, че няма ред. Единствено възможния ред е този, който природата и разумността са създали. Това, което създаваме в неразбирането си и се лутаме в него, не се нарича ред, а безредие.

Как да се оправим? Предложете политически или икономически вариант и ако ще всекиму да подарят по кюлче злато, да го командироват в рая за една година, за да се върне и да внесе нещо добро в живота, пак ще си живее същия необясним и неуправляем живот.

Прав е, чичко Айнщайн, Господ не си играе със зарове, ама ние като си играем и не знаем какво правим, какво да направим сега?!

Въпросът само започва с ѣ и свършва с преподреждане и възстановяване на всички букви в азбуката. Или казано по друг начин – добре би било поне повече да се доближим до обективната и истинска реалност, която управлява причини и следствия в живота ни. Всяка буква е от значение, дори една.

Да живее денят на българската писменост и култура и да си научим историческите уроци навреме и добре!

Благодарѣн народ е този, който е дарѣн с благото и се радва на това, че се ползва, не отрича дадения му дар Божи.

 

Извинявам се за правописните грешки… на фона на всичко останало.

Снежанка Стефанова – Анженсида Лурейн

За предсказанията

Кармата уважава проектирането на желания, които се сбъдват, поставянето на цели и постигането им, а не търсенето на предсказания. Предсказанията фиксират съзнанието ни и то престава да мисли.

Защо не ми е интересно да се занимавам с предсказания?

  • Когато знаем какво ще се случи, тайната я няма. Целта на случващото се е да ни провокира, да преживеем изпит, да се види как ще отреагираме, какво ще помислим и какво ще научим. Онова, което знаем като факт, вече не е урок.

  • Случващото се се отдалечава, изменя, обезсмисля – само изненадата има ефекта на онова въздействие, което ни променя и повдига едновременно.

  • Едно предсказание, за което се говори и шуми, което е минало през съзнанието на мнозинство хора, то вече се е развалило и започва да се трансформира в друг вариант. Съдбата обича да бъде неизвестна и да я преживяваме непредубедено. Кармичният закон позволява човек сам да си види шансовете и да поиска да ги промени, но не и друг да му ги преразказва – никой не може да види с твоите очи това, което ти би видял. И не трябва. Не само личната карта е защитена, но и личното съзнание, и личната воля. Личното е неприкосновено. Ето защо показвам шансовете на човека, а той си прави избора, правя курсове, семинари и лекции за номерологично ограмотяване. Еднократната консултация нищо не значи, тя е просто начална стъпка към нещо, което не си предполагал, че може да съществува. В първата консултация хората се изненадват, че чуват за себе си само това, което знаят. Това, което не знаят, всъщност не са те и не е истина. Също така се учудват, че има начин за нещата, които биха искали да постигнат. Така ги водя към умението те сами не да си предсказват, а да си избират пътя, по който вървят, предварително преценявайки резултатите от своите избори.

  • Веднъж казано предсказанието изчерпва потенциала на сбъдването – онази фина енергетика, която следва да си остане в съкровеното и е право на личността да я изживее или да не я изживее до последния момент на нейното свободно решение. Ние имаме един погрешен навик – пускаме желания, правим им проекции, а после се отказваме да чакаме изпълнението им. Когато съдбата ни предложи шанса за тяхното сбъване след години или в следващ живот, ние казваме „аз вече не го искам, исках го някога”. Човек трябва да се научи да си държи на думата и поиска ли нещо и го проектира, е грях после да не го приеме. Това е духовен аборт. Ако искате нещо, искайте го и го дочакайте. Приемете, това, което идва към вас, може да сте го пожелали сами.

  • Обяснявам за онази част от характера, която е като скелет и не бива да се променя. Това, което кармата не изисква от теб, никой няма право да изисква като претенции или възпитателни въздействия, защото влиза в кармична повинност с теб. За едно дете може да се каже какви са кармичните права и задължения на всеки от близките му, кой би могъл да го възпитава и кой по-добре да не опитва. Грешката на възпитаващият е, че той умее да възпитава само по начина, по който съдбата възпитава него, по който той следва да се самовъзпитава. Неговият начин на възприемане на света, неговите кармични уроци, задачи и осмислянето на живота му са за него, а не за да се отнася към така към другите.

  • Говоря за съдбата, от която можем да използваме най-добрите шансове, да ги забележим, да постигнем най-доброто, което ни е дадено като възможност, а не да не сме го видели или погрешно да мислим, че не може по друг начин. Важно е човек сам да се научи да разбира според текущите си събитийни влияния какво го очаква, а не да смята, че той чака случващото се и каквото стане – той не е фактор. Всеки е фактор в собствения си живот и всяко нещо може да се преживее по най-добрия или по-най-лошия начин. Това зависи или от верния интуитивен усет на човека, у когото чувствата и мислите не се разминават, или от познанието му (духовно, номерологично).

  • Казано е, който има очи, да гледа. Кармичният закон позволява човек сам да си види бъдещето, а не друг да му го обяснява. Затова по-добър вариант е да се променя начина на мислене в посока на идеята, че кармата не е наш враг, а приятел. Тя се съобразява с много наши слабости и абсурди ежедневно, а накрая ние протестираме, че тя е виновна за нашето недомислие или невежество.

  • Обикновено човек живее с позицията: „така ми е дадено”, „не ми е дадено”, „няма накъде” и не умее да види възможностите, да усети кога идват и колко го чакат, докато се изтощи и вече не иска да се променя. Този, който е обезверен, той погрешно е разбирал живота си досега. Той неправилно смята, че това, което иска, не може. Щом имаш желание и стремеж за нещо, за някого, той вече съществува. Човешкото съзнание не може да си представя несъществуващи неща. Бог твори несъществували досега неща. Правило е, че щом искаш нещо, то вече съществува и е възможно.

  • Показвам вариантите в това, което очаква човека, а изборът е негов. Никой няма право да решава вместо друг, защото това е влизане в карма с него и това не ни е изгодно. Обаче човек преживява само онова, което избере или прозре, че е за него. Много често ние имаме идеалната възможност да получим исканото, но не си вярваме, страх ни е, отблъскваме късмета си. Това е, защото потребността още не е готовност. Важно е нещата да стават навреме. Няма по-важно от това. Когато дойде момента за нещо, когато е най-добрия шанс да се реализира и за всички да е добре, тогава печалбата е симбиотичен резултат и няма загуби.

  • В съдбата има варианти, но ние виждаме само тези, за които сме готови и годни. Има и брой възможности за ставането на нещо. Има и свободна воля за избор кога и как да стане, но има и срок, до който ако не сме решили, има глоба чрез принуда и си понасяме оценката за неувереността. Изобщо, наблюдението ми е, че съдбата не обича тези, които не знаят какво искат. Не обича нерешителните, нито мрънкащите, нито колебаещите се. Тя обича действието, точността, изпълнените обещания, понасянето на последствието с достойнство и решимостта да направиш, каквото трябва, а да става каквото ще.

  • Често ние не обръщаме внимание на състоянието на живота си в момента, а тръгваме да търсим какво ни чака в бъдеще. Това бъдеще до известна степен се определя точно от диагнозата на настоящето ни съзнание. Бъдещето е това, което сега си причиняваме. Активността поражда активност и пасивността – пасивност. По законите на физиката в нашия свят всяко нещо е в постоянно движение и то се изразява и чрез инерцията, или това са навиците, свикването, пристрастяването – те не са нещо добро. Доброто е да интерпретираш, да ти извира, да си вдъхновен, да обичаш, а не по навик да вършиш нещата. Защото не влагаш сърце. Автоматизирането води до безчувствие, а то до обездушаване. Ние го търпим, но кармата не го търпи. Тя санкционира инерцията, навика, пристрастяването. Ние можем да променим посоката (нагоре или надолу), а не да предотвратим инерцията. Тя не ни е виновна. Всеки сам си определя посоката. Дори, когато не я определя, тя вече е ясна – ще я определи вятъра. На промяна, която не чака.

  • Бог не се намесва в личната свободна воля на човека и следователно никой друг няма право да го прави. Но също така човек има задължението да я употребява, а не „да бъде като другите” – това е удобно, но не винаги е правилното за него – не го води до развитие. Този, който в един живот е спирал развитието на другите, в следващия деградира и спъват него.

  • Ако нещо ви се случва, вие лично сте го извикали. Викали сте го отдавна и не сте го отблъсквали, нито ви е идвало наум да се предпазвате. Когато човек не знае какво иска, той привлича каквото не иска. Трябва да се живее героично, а не вяло. В много от случаите да платим кармата означава да преминем през едно изпитание, да не се откажем, да приемем случващото се, да понесем нещо без да го абсолютизирваме. Защото всичко тече и не е завинаги, а е само акт на изтърпяване. Усилието се състои в това да направим следващата крачка, когато нещо е приключило, а не да сме блокирани.

  • Няма нищо, което да не е за добро – ако не е добро. Пускането на слухове, например, е форма на манипулация на масовото съзнание, а Бог управлява вселената чрез доверие към свободната воля и към всяко едно индивидуално съзнание. Защо? Този ефект е по-добър за всички. Промиването на мозъци е привидно добър вариант за малцинството, но за твърде кратък срок – не повече от този живот. Съзнанието може да е масово манипулирано, но то е за да се пробуди индивидуално, макар този по отрицателен начин, да отхвърли провокацията и да мисли творчески, самостоятелно, правилно и не както го водят (по инерция). Допускането на варианти е по-полезно от това всички да са еднакви. Кармата използва разнообразието като метод и оценява позитивно особеността на всеки човек, стига тя да е индивидуално защитена.

  • В предсказанията хората вярват като в приказки. Важното е приказката да е хубава, дори да не е твоята. Не! Има твоя приказка и тя зависи от теб. Разкажи я сам на себе си.

Нумерологичен календар по дневните карти за септември, 2016

Започваме месеца с прекрасен ден и нумерологично и астрологично! Старото от август и от живота ни си е отишло и ПО ОБЯД идва новото В СВЕТА, В ЖИВОТА НИ. Лятото се връща и ще си допочинем. Като връщане към детствотовсеки ще мине по своя си начин през щастливи мигове, срещи и запознанства, през добро малко начало в работата. Дъждът на август отми ненужното и слънцето на септември внася нови надежди и връщане към себе си, сякаш всичко си идва на мястото, за да започне на чисто.

Характеристика на дните през септември по видове аспекти за деня:
пасивни дни – успехът идва, ако не бързаме, ако не действаме, ако чакаме, ако дойде, ако не дойде – не е момента, така е по-добре
активни дни – успехът идва днес, колкото може – сега е момента, успех в действието, личната настоятелност, проверка, тръгване, социалност, чрез обществото и институции, закони, групи
драматични и критични дни като общи аспекти в календара – няма.

Пасивни дни – 25 от 30 общо – самодостатъчност, трайкане, почивка, максимум срещи и уговорки
Активни дни – 5 – дати: 5, 14, 15, 23, 25 – успешни за път, публика, екипна и групова работа, командировки, институции, друг град, много ходене, социалност
Дни, в които поне едно нещо се случва, но точно определено – 3, 5, 12, 13,14,15,17,21,23,25,30 септември

Благословение във времето се гарантира при датите:

3,12,21,30 септември – за документи, дом, земя, назначаване на работа;

17 септември – успех чрез образование, планини, конкурси, мода, чужбина, транспорт, капиталовложения, онлайн, компютри, екология, духовни практики, висшестоящи началници, наука, телевизия, книгоиздаване, събор, изкуство, творчество, изложби;

дати за спортни състезания, добра тренировка: 5, 14, 15, 17, 23, 25; индивидуално – още 7, 16, 27 септември

Най-важните дни, които показват какво ви се случва, ако наблюдавате живота си и мислите върху това, накъде отиват нещата са: 1, 16, 23 септември.

За родените на 1,10,19,28-мо число всеки месец и година през септември идва с нови идеи, запознанства, стартове, работа, хобита. Щастлив период, изпълнен с импулс и доволство, в който човек се обръща към себе си и дава предимство на личните си намерения, свободно изразява мнението си. Родените на 28-ми имат повече пари и се натоварват с повече ангажименти, поради вродената им загриженост и отговорност.

Родените с вибрация 2 (2-ро, 11-то, 20-то, 29-то число от всеки месец, независимо коя година)  септември е време за съобразяване с другите, каквото ви кажат, помолят – откликнете с готовност. Казаното не е направено, но разговорите са интересни и могат да се окажат забавни. Много срещи с лични познати, хубави мигове, през другото време – интровертно прекарване на времето. Изразете любов към околните, изкажете желаното и помисленото. Усещате, че нещата не стават от първия път. Мислете за другите, давайки им каквото обичат.

Родените с вибрация 3 през всички месеци и години (3,12,21,30) септември – който е работил, сега му е лесно, вижда резултатите, успеха и е вдъхновен. Работа и пак работа, но ви спори. Слушайте интуицията, бъдете заземени, материалисти, ако искате да разрешите задачите си правилно. Спокойствие, здраве, яснота, ритъм – това ви очаква.

Родените с начална вибрация 4 (4-а, 13-а, 22-ра, 31-ва дата) септември ви връща отново в състоянието на пасивност, задълбочаване и изчакване. Умора, неувереност, колебания ви преследват и търсите оправдание в това, че сте били недостатъчно във форма. Напротив, време е за почивка, разпускане, нищоправене. Такъв е моментът. Съчувствайте на другите, но не забравяйте и за себе си. Леки здравословни неразположения са възможни, не задължителни. Цял месец ще си създавате проблеми или ще ги разрешавате, изводът е не предприемайте нищо.

Родените в дни пета вибрация (5-то, 14-то, 23-то число на месеците) септември има характеристиките на май и юни „късмет на път” и „човек на два акъла” –постоянно движение, реклама, популярност, служите на обществото и приятелите си. Налагат се много неща и веднага трябва да бъдат свършени, накъдето и да тръгнете, ви връщат да свършите друго. Социален месец, не може да се скриете и да стоите незабележимо.

Родените в дни с шеста вибрация (6-то, 15-то, 24-то число)   през септември идва с весело настроение, копнеж за разпускане, удоволствия и радостни преживявания. Разговори с любими хора, довършване на нещата, за да име време за танци, чувства, творчество.

Привидно и асоциално присъствие преживяват родените на 6-то и 24-то число – това е характерно изживяване на този период.

Пътувания и социални дейности има при родените на 15-ти. мислят си. Мислите си за нещо, което не правите в момента. Най-ценното ви преживяване за месеца са откраднатите мигове за собствено удоволствие. Акцентът е върху отношенията и баланса между ума и сърцето. „Не е момента”, „не ми е важно”, „нищо не става” – това са характерни мисли, които изпълват ежедневието ни. Празни дни. Месец на разумното сърце.

Родените в дни със седма вибрация (7-мо, 16-то, 23-то число) започват септември идва със странни настроения, дистанциране, оптимизъм, духовни търсения. Вдъхновява ви висок идеал, от време навреме осмисляте нещата, гледате на света и на себе си отстрани. Сърцето ви търси и намира логически обосновки – слушайте го.

Родените с вибрация 8 (8-мо, 17-то, 26-то число) започват с приключване септември – отговорностите ви напомнят за себе си, но им обръщате внимание на пресекулки. Все още ви интригуват повече срещи с приятни хора, отколкото служебните задължения. Имате плащания и вложения на пари, дано ви стигнат. Търсете сигурност и гаранции. Уговаряте се точно. Ангажирате се с нови неща дългосрочно.

Родените в дни с девета вибрация (9-то, 18-то, 27-мо число) започват септември с месечна карта ПЖ 9 и пасивна геометрия (липса на кармични комбинации), не носи нищо конкретно отвън, но активизира вътрешните ви преживявания.  Отношенията  са по-важни от това, което става или не – разбирате го. Усещате, че годината свършва, това е края. Наистина, в следващите три месеца се преплитат влиянията на идващата година и остатъка от настоящата.

Съобразете публикацията с другата – тълкуване на нумерологичния календар по Кодовете на Луриейн.
Анаженсида

9вокjpg

e1ba8808bbb3578974_10153408655210243_1555379340_n

 

error: Content is protected !!