Това, в което се убедих от живота на хората е, че бивши любими няма. Любовта се преживява чрез съзнанието ни извън времето, дори, когато ние сме в него тя затова е очарователна. Бившият е настояща карма до живот. Ние твърде малко се грижим за онези, които искаме да изхвърлим от живота си. Но те твърде много предопределят накъде ще тръгнем и какво ще присъства или не в живота ни.
Ако веднъж си обичал някого, как може вече да не го обичаш? Ако ти любовта си зачеркнеш, ти си привличаш глоби. Любовта не е такава. Любовта не престава, дори, когато някой вече не е в живота ни и на негово място е друг, тя остава в душата като умение да обичаме, като готовност да сме обичани, като любов към всичко. Грешката ни е във времето. Мислим си, че щом нямаме време вече за един човек, нещата са престанали.
В духовния свят, където се връщаме след смъртта, време няма. В Божествения също време няма. Във физическия свят времето е това, което е различното от тях. Времето прави света материален и физически. Всички физически грешки са времеви грешки.
Но съдбата е вечна. Тя с времето не се занимава много. Ако не искаме вече някого, съдбата казва – ок, ще ти го пратя пак след два живота като ти се поопече акъла, че и неговия. Ако не се е поопекъл, и ви праща дете, то да ви научи, че любимия трябва да бъде уважаван заради любовта, не заради това кой е той, какъв е, какъв не е.
Когато съдбата ти дава мъж, той бивш никога не става. Смъртта не го прави такъв, разводът не го прави такъв, раздялата не го прави такъв. Той си остава първи определящ по карма мъжете в живота ти до края на дните ти.
Няма бивша любов, има настояща карма. Всяка бивша любов се вплита в кармата огледално. Що е то огледално? Както в миналото, така и в бъдещето. Няма бивша любов, защото тя е или вечна или ние се лъжем, че я има.
За любовта знаем малко, защото вечно я търсим в този невечен физически свят. Вечно, защото това качество е нейно, дори, когато ние не сме вечни. Вечността на любовта ни примамва, носейки ни красив живот. Любовта е вечна и в трите свята.
Ако любовта е дала плод, т.е. дете, тя е пречистена. Ние сме съгласни да имаме деца инвитро. Това са деца, постигнати без любов. Ако детето не може да стане от любов, ин витрото няма да я донесе чрез детето в отношенията ни. Ин витрото не е начин да се раждат деца, то е лъжа. Децата са въпрос на съдбата, а не на медицината. За да имаш дете, трябва много да си обичал и да е взаимно, родът ти трябва да е натрупал любов и време за живота на това дете. Ин витро може да родите дете, създадено от любовта на двама души, което не е ваше по дух, сърце и воля, само физически. Но детето първо се създава в духовния свят. 9 месеца го носи в аурата си баща му, после майката го носи физически в утробата си 9 месеца. Това е тайнството на зачеването, то не значи мига на акта.
В настоящия ни живот е добре да бъдем честни пред себе си. Да вярваме в любовта, когато я има и да не си я измисляме, когато я няма. Числата убедително показват, че когато има любов, двама души на кармична дата не могат да попаднат. Ако любовта не е достатъчна, тогава имаме време за кармата, която ни спъва, разделя и заблуждава.
Ако кармата те е разделила с някого – бягай, не го мисли, давай напред, оправи си живота, не си губи времето с въпроси като защо е било това, кой е виновен.
Ако любовта е която ни свързва, поводи за раздяла няма да има.
Две възможности има само да сме свързани заедно – или любов, или карма. Ако кармата ни развързва, не бива да не пускаме въжетата ѝ. Ако любовта ни свързва, трябва да сме добри, за не замърсим любовта си и тя да ни отхвърли. Доброто е храна на любовта. Любовта защитава доброто в нас и към другите.
В себе си любовта побира всички ни, а ние не можем да мислим нормално за някого, когото сме обичали – как така?
Любовта е дълготърпелива и може да чака, защото тя не съществува във времето, а извън него. Любовта е единствения мотиватор за вечен живот, който е извън този физически свят.
Като дойде любовта, кармата бяга и хората попадат на добри дати, на идеалните дати, все едно нумеролог им ги е изчислил, а те дори нямат представа. Така чрез датата любовта ни дава по-дълго време да сме заедно. Това е закон, такава е диагностиката на съдбата, защото нищо не е случайно – на каквото отговаряш, такъв късмет ти се пада.