Кодовете на съдбата в трите свята са проектирали в тях човека под различна форма. Пирамидалните числа са анализ на душата или първичното естество. Кодовете на Лурейн са анализ на духовната ни природа. Нумерологичните карти са диагностика какво се случва във физическия свят. Пътят ни надолу от ниво душа към ниво дух и ниво психика е започнал преди милиарди години. И сега предстои да се преобърне този път, да тръгне нагоре. Това е момента на така наречения Преход към Новата епоха, която ще прекрои геогрефски земята, за да може човек да вижда истината и не може да лъже, да расте в Духовния свят още приживе с интуитивните си сетива и интелигентности, които ще развие.
По-голямата част от проблемите на човека днес се свеждат до това, че той не разбира какво е нумерологията за неговия живот и не приема какво е съдбата. Има една централна обединяваща всички познания наука – тя не е нито езотерика, нито е теоретична като диференцираните знания, които изучаваме в училище и университета – която е проектирала нашия живот в трите свята.
Първо на ниво Сътворение или в реалността, където е така наречения Божествен свят, Висшият Разум или ниво същност на нещата. Този свят е вибрационен, съвършен. Там съществуването е вечно, няма време, няма пространство, няма карма, всичко е прекрасно, възможно, правилно, по нормата, по реда, от плюс до минус безкрайност всичко е любов. Какво отношение има човек към този свят? Там Бог го е създал като вечно жива съвършена душа – нашата първична същност е душата от това ниво, където тя прежиявва смисълът на вечното съществуване.
Второ ниво на съдбата е тя в Духовния свят, който е по природата си енергиен, пространствен, безвремеви, ниво истина, ниво съдържание и природни закони, има астрална природа. Какво отношение има към него човек? От това ниво е неговия дух. Тук има или няма, тук се определя къде му е мястото на човек във физическия свят.
Трето ниво на съдбата вече е на ниво физически свят или материална действителност. Това е нивото на действията, фактите, доказателствата. Човекът е падал и се е разпадал от душата към духа към материята. Неговото физичеко тяло е носител на неговата психика, аналог на духа и душата, но във физическия свят. Психиката е най-слабата структура на разумност у човека. Тя от всичко се плаши – от себе си, от дуга психика, от промените, от социалното, от духа и душата, винаги е объркана и в криза, отричаща преражданията и висшите светове, от Бог, от дявол, от смърт, от любов, от болест, от предразсъдъци, от всичко вярно и невярно, залутана или блокирала връзката с горните светове чрез несъзнаваното.
Психиката е като кофичка за еднократна употреба. Тя се формира на основата на зададената съдба само във физическия свят към конкретното прераждане. Нейната задача е да формира нов характер до 20-тата година, годен да изживее така заложената съдба, до 40-тата да разплати кармата си в материята социално чрез личността, да завърши работата си от четири минали прераждания на определени теми, да формира свободна воля и индивдиуалност, да пожелае духовно развитие. След 60-те години, когато психиката вече не трябва да се страхува от контакта си със собствения дух, да обитава съзнателно, т.е. с пробудено съзнание в духовния свят, онези хора, които не са се освободили от материалното и привързаността си към него, взимат решение да си заминат, вместо да направят съзнателен преход към онзи по-висш свят.
Човешкият живот е заложен като време за опит от 160 години, за да се възстанови връзката с душата и духа, за да позволи психиката тези две духовни трансформации, които повечето хора познават като пробуждане на съзнанието. Защо си тръгваме преди половината на експеримента живот? Защото, ако не работим по плана на висшите светове, физическият свят с всички неверни тези, в които вярваме, ни става скучен и безсмислен. Старите хора са уморени от всичко това и някак си чувстват, че то няма смисъл. С други думи, най-важното, заради което идваме, дегизирани с маскировката на физическото тяло, е периода от 20 до 40г., когато добиваме право на свобода воля да се свържем с духовите светове и да се развиваме духовно, отлепяйки от кармата. Защото само издигането на духа в Божията любов ликвидира кармата.
Мнозина невярно си представят, че свободната воля е свободата да си правиш, каквото искаш в социалния живот, да се показаваш пред другите какво можеш. Но това няма нищо общо с онова, което съдбата иска от нас. Свободната воля е преди всичко воля – или по свобода да следваме връзката с духовния и божествения, с цел проектиране на по-добри следващи съществувания.
Свободната воля е един индивидуален акт на идентифицириане с Божията воля и ред от ниво физически свят. Когато си паднал в нищото, да пожелаеш да се издигнеш от физическия и соцален хаос до Божествения ред, е въпрос на вътрешен героизъм. Духовното израстване е вътрешно пробуждане у човека на несъзнавано съзнание. Всеки сам ще прекрачи прага на Новата епоха. Не с духовен водач в рамките на стадото, а с личния си духовен взор, който свободната му воля е намерила и пробудила вътре в него. Колкото и да търсим развитие, то е само духовно по характер и възможно в духа на нещата.
Човек се лута в многовековните си представи за нещо, което изтича през пръстите му – времето на старата епоха. Той иска да знае какво трябва да прави относно онези въпроси, където иска от него да види какъв избор ще направи. Ако тя иска да види каква воля е придобил, чувства ли се свободен да си реши сам съдбата, няма как той да се оправдава, че не знае, че е така, че не разбира какво да спазва. В същото време той протестира и иска промяна в неща, установени свише и законите им не се определят на ниво физически свят – тук те са само двойни последици от ниво реалност и ниво истина.
Защо човек е толкова объркан в себе си? Защото съзнанието е прекалено заето със социалното. Той няма време за себе си, за духовния свят, нито за Божествения. А времето е всичко тук и сега, което следва да употребим по свободна воля. За каквото си губиш времето, това ще спечелиш. Ако искаш пари, пари ще спечелиш, ако искаш вяра – вяра ще спечелиш. Вярата те ползва и в горния свят, парите – само тук.
Човек е повече от това, което мисли за себе си. Числата са проектирали трите свята и него в тях. Той живее по тройно усукана заложена от вечността съдба – така нареченото предопределение. Няма къде да падне човек, няма къде да сбърка, ако върви нагоре, ако върви напред, ако намери себе си. Колко пъти човек намира себе си? Четири пъти, защото той има четири съзнания или четири гледни точки към света. Той първо като дете се пробужда във физическия свят и формира индивида в себе си – така намира себе си като отделно тяло. После формира личността в обществото и намира себе си като психика. После намира себе си като индивидуалност на ниво самосъзнание или дух. Накрая следва да намери себе си и като душа на ниво свръхсъзнание във висшите светове.
Съдбата на човека винаги така е проектирана, че да върви по пътя си и да мине през тези фази на трансформация. Но той или се отклонява от пътя, или не може да мине през отключването на фазата, свързана с висшите светове. Само заблудите му и страховете на психиката му са тези, които му пречат да мине отвъд приживе. Той е готов да умре, но да не полети с духа си нагоре – толкова го е страх, че е грешен или че там не е казано, че е по-добре. Кармата го пуска, но той не я пуска, за да има оправдание, вкопчен в познатото.
Свободната воля е всичко, заради което сме дошли на Земята – да разберем, че сме свободни да живеем и във висшите светове, докато сме в нисшия материален. Но тази свобода всеки сам може да я постигне. Това ще живеем в следващите милиарди години след Новата епоха. То е полет на духа, то не е лазене на психиката в материалния лабиринт от заблуди и илюзии. За това има време.
Съдбата е закон за движение на числата в трите свята. Вибрацията се движи. Енергията се движи. Материята се движи. Всичко това първо се проектира, след това се записва дали движението е спазено или не. Човекът върви по този път към себе си и своето съвършенство, първо в материята, а после и в духа. По свобода може да стигне там, по принуда може да остане тук. Бягайте от принудителните истории, не вярвайте в тях. Вътре в себе си вярвайте – там е същността на съдбата. Бъдете свободни от погрешните представи на този свят, който не може да спре еволюцията във висшите светове на всеки от нас. Освободете се като допуснете, че е вярно това, в което не вярвате – и мислете логично. Там е пътя.