Това, което не знаем и следователно нямаме предвид е заложената съдба. Тя е двойно заложена във висшите светове, а ние я узнаваме чрез мислите и чувствата си отвътре, но като дойде момента във физическия свят, тя чака да реагираме и се случва според нашите действия. Заблуда е, че има значение какво мислим и чувстваме – губим си времето да протестираме защо след като мислим тoва, не е станало така.
Всяко наше действие се извършва на ниво действителност. Да кажем действителност, все едно да имаме предвид физическия свят, материята. Човек е дошъл в материалния свят, за да може да има индивидуални действия и да се научи от последиците на тези действия.
Къде е отклика на всяко наше действие, извършено в действителността? Има действия, които имат отклик или последици само в действителността. Те са извършени тук и са значими само тук и сега. Можем да ги наречем формални действия с действителни последици. Обаче бихме могли да извършваме и действия, които имат отклик и последици в духовния свят, на ниво истина. Тях може да наречем съдържателни действия. Тогава те имат материални последици и енергийни последици, защото духовния свят е енергиен свят. Има и трети вид последици: те са причинени от наши действия в действителността, имат отзвук на енергийно ниво, но имат отклик и на по-горното ниво, което е вибрационно – това е ниво реалност. Това са реалните действия, които са съществени, осмислят ни живота, съвпадат с Викшата Разумност.
Съдбата е заложена Свише на ниво реалност или както казва Ванга “Когато нещо има да става, то седи в пространството и чака.” Какво чака? Там в това пространство няма време. В това безвремево пространство на духовния свят има съдържание, но няма процеси. Разликата между физическия и духовния свят е времето и действията във времето. Хиляди години аспектът заложен от ниво реалност или ниво истина чака едни 24 часа да им дойде реда нещо да се случи. И какво прави човек в тези 24 часа? Спи, яде, мотае се, мисли за неща, които не им е днес момента, ами ще станат някой друг път, обвинява този – онзи, чуди се какво да прави.
Съдбата е двойно заложена Свише на ниво реалност като мисъл, след това Отгоре на ниво истина като чувство, но тя се случва само тук на ниво действителност. Понякога си казваме: мисля, но не го чувствам и това ме спира да действам. Да, уловили сме реалната предпоставка, но момента за чувствата не е дошъл и затова действието не е момента да се извърши.
Когато говорим за причини и последици, това означава две възможности. Или причината е заложена Свише и това, което става е първо на ниво истина като първа последица и второ на ниво действителност като втора последица. Или причината е на ниво действителност и тя има първа последица на ниво истина и втора на ниво реалност, ако въобще е нещо значимо за горните две нива.
Всяко наше действие се измята като значимост и резултат във времето. Защото то променя своята стойност и с времето виждаме дали е било полезно или не, правилно или не? Защото времето е което отсява значимоста – дали тя ще е кратка – само за сега, временно, дали ще е с по-далечни последици, дали ще е с вечни последици. И това става заради устройството на трите нива на света, в който живеем: материално, енергийно и вибрационно поле или ниво.
Във времето всички наши действия се остойностяват според работата, която ще свършат в него и колко ще продължи това. Това е така, защото всяка дата от календара има срок на действие. Има дати, чието случване, стартирано в рамките на деня продължава 3 дни, други – 5 месеца, трети – 6 години, а четвърти – 78 години. Следователно датата е значима не само с това дали е хубава, идващо от анализа на числата и числовите линии на случване, нанесени на нумерологичния квадрат, но и с отгласа им във времето на календара. Може, ако на един хубав ден си подпишеш договор с мобилния оператор, да ти върви 6 месеца, а може 2 години. В какво отношение ще ти върви? За хубави неща ще си говориш по телефона ли? Не, ще ти върви в това направление, в което датата на подписване пуска съдба. Всеки ден различна съдба пуска, а ние реагираме на схемата на така заложената съдба.
Животът е разговор между съдбата и човека. Ако днес съдбата иска да се ходи по институции, а аз имам да подавам документи, аз решавам днес да отида, защото вътрешното ми усещане съдпада със заложеното по съдба и аз без да знам, че е така го разчитам на ниво несъзнавано съзнание.
Всяко наше действие се превръща в причина и може да има последици – кратки или дълги, полезни или не, в този свят или и в горните. Човек е оценяван по умението му да действа. Съдбата събира резултатите на всеки и ги видоизменя във времто по най-добрия възможен начин за всички.
Човек е дошъл да формира временна психика, в която най-важното е не какво мисли, не какво чувства, а какво прави. Езотериците казват, че от дясната страна на човека стои ангелът, а от лявата дявола и подсказват мисли и чувства. Човек може да се идентифицира с тях или не, но те не са негови и за тях няма вина. Всичко се решава, когато той започне да действа и се види това действие следствие на коя мисъл или чувство се дължи. Съдбологията като наука за действието на числата в трите свята може да каже за всеки човек коя мисъл или чувство е правилно или не, но не е правилно да се мисли в социален план, че нещо е правилно или добро за всички едновременно. Защо? Съдбата си е направила хилядолетни усилия да индивидуализира аспектите, а ние искаме, за да ни е лесно, да направим общ извод за всички. Нашата гледна точка не е нейната, обаче.
Ние се намираме във важен еволюционен момент за Земята. Само неправилен начин на мислене може да ни провали в такъв момент, заложен като бъдещо добро за човечеството. Нашият проблем сега идва от това, че знаем какво да мисим за нещата, които стават и идват към нас. Мисленето ни е остаряло, а действията се налагат да бъдат извършвани всеки ден, съдбата не чака.
Целта на нашите действия е ди ги превърнем във воля, а тази воля да стане свободна от кармични последици – нейният отзвук да е позитивен и еволюционен, да остава във вечността. Това изобщо не са велики работи, а обикновени ежедневни неща. Ако някой ваш дядо е построил мост, 100 поколения напред се ползват от това блегодеяние и на всеки наследник обществото му сторва път. Ама ние това не го съзнаваме. Защо ни е да го съзнаваме? Ние го получаваме като слука – върви ни. Трябва да натрупваме добри последици, за да ни се връща. Когато един човек живее, така да живее, че да осигури доброто в 100 поколения. Малко ли е това? Ние сега живеем така, че сами дори своя следващ живот трудно осигуряваме. Проблемите от един живот ги прехвърляме в друг. По-добре да ликвидираме кармата – така мислим. Тя кармата, ако я ликвидираш и себе си ще затриеш. Не става така. Действия с дълготрайни последици са нужни.
Някои мислят, че ги оправдава, че не знаят какво ще стане. Добрата мисъл и правилното действие имат столетия добри последици – другото не е от човека, а от числовия отзвук на Вселената на много нива. Постъпи както трябва, да става каквото ще. Тази Вселена ни е създала, тя няма да ни изхвърли, защото ние сме се бъгнали по називисомо каква причина и вървим в посоката, в която нищо не става. Тя се е разширила достатъчно и сега ще започне да се свива. Не е голяма работа, но е обратен процес. Каквото е било, ще върнем процеса на обратно. Ще минем през катаклизми, не защото сме лоши, а защото трябва да се пренареди закодирането на съдбата в трите свята в новите условия. Не мисли лошо, не противодействай на доброто, не съди кое какво е като не разбираш, не се иска много от всеки, а да върви в пътя на своята съдба и да бъде себе си – това е досаттъчно, то гарантира добрия ефект на действията ни. Всяко наше действие или ни смъква, или ни издига в еволюцията. Крайната сметка я следи съдбата, но ние също я чувстваме чрез промените в нашето настроение.
Дошли сме да индивидуализираме действията си на Земята и сами да разберем себе си. Да имаш право и задача да се самоопределиш чрез действията си е екзистенциалното право на човека във физическия свят. Съдбата отчита какво си направил, не какво си мислил и чувствал, за да го направиш. Как се отчита? Това, на което си попаднал и което ти се е случило, показва какво заслужаваш за твоите правилни или неправилни действия. Съдбата те копира и пейства – логиката е проста и грешка няма. Ако не виждаш себе си, ще видиш последиците на действията си.
Но хората сме много и действията ни са различни? Въпросът е последиците на действията ни да са в една посока. Досега духът е слизал в материята, сега започва одухотворяването на материята. Мисленето трябва да се смени и действията да се насочат в посоката на новото бъдеще на човечеството, заложено още по Сътворение. Настоящето няма да е страшно, ако бъдещето ще е Велико.
Ами ако не е така!? В ума ни може да не е така, за действителността може да няма логика, но на ниво истина и реалност всичко е гарантирано от вечността за вечността. Защо съдбата е категорична за това? Числата са точни, те залагат случването, то следва последоватилните зависимости на времевите линии – това е числова логика. Когато нашите действия следват логиката на случващото се, те могат да намерят верния път напред и нагоре.