Съдбата, преди да бъде преживяна е като въпрос, а след като бъде преживяна вече е диагностика какво следва от това, което е станало или е. Повечето хора разсъждават тривиално и спекулативно за съдбата. Човек е толкова вкопчен във въпроса „Какво ще се случи?“, че предпочита вече да се е случило и да изпадне в ново състояние на неизвестност, отколкото да се бори и противодейства да не стане така, ако това не му харесва. Но точно в това се състои правото на свободната воля – да проектираш волята си накъде да тръгнат нещата. Вярно, че имаме право да проектираме за себе си, но покрай това проектираме целия свят около нас, в колкото и малка част да е то, ние определяме какъв да е света с това, което пожелаваме.
Следва да сме информирани, че човешкия живот като план има три нива: реалност, истина и действителност, които отговарят на вибрационен план, енергиен план и материален социален план. Обаче всичко се заключава в индивидуалното реагиране – в това е творческото на живота във физическия план. Вътрешно човек да издигне съзнанието си за висшите планове, а не масовата инерция да го повлече. Защо?
Човек живее под влиянието на четири вида съображения и реакции: физическа социална и външна, физическа индивидуална и вътрешна, духовна чувствена, Божествена разумна. Защо са четири? Видовете съзнание, които познаваме като степени на съзнание са четири. Всеки човек, знае или не знае, реагира с четири вида реакции, може да прояви четири вида гледни точки според важността и вида на ситуацията.
По време, когато всичко е познато, ежедневно, монотонно, социалното надделява и ние се водим по неговите норми, отпуснати като река по течението. Обаче в чувствата се водим по лични съображения. Когато дойде момент на паника, извънредна ситуация, катаклизъм, нещастие, изненада, човек не се справя с помощта на своята рождена нумерологична карта, той излиза извън нея. Какво е РНК? Това, което имам да преживея в този живот, да направя, да променя, да развия. Извънредната ситуация извиква скрития резерв, който не е психически, а този на духа и на душата.
В такива критични моменти, можем да познаваме човека по неговия пирамидален анализ. Тук на помощ ни идва познанието за пирамидалните и облачните числа, които показват какви са натрупаните в преражданията добродетели у всеки. Ако има такива, той автоматично превключва самоуправлението по тяхната формула. Ако няма, се паникьосва, пострадва фатално, поради невъзможност да излезе извън психиката си и да знае какво да прави.
Човек според това какво трябва да бъде в настоящото прераждане или временни нетрайни качества по РНК и според това какво е натрупал в еволюцията над психично – като вечни добродетели по пирамидални ъгли и облачни числа – този човек може да изглежда коренно различен и да проявява дори противоположна годност.
Добре е да познаваме себе си в единия и другия случай. Не казвайте, че не разбирате и не вярвате в това. Човек е подготвен, когато знае, че има определена гледна точка, която може да разреши и определи, да измери стойностите в главата му.
В бъдещите години идват непредвидени катаклизми. На кого разчита човек, когато нищо вече не е същото и никой не е на себе си – психиката не помага и психическата реакция не спасява положението? Бъдете будни в себе си – единственото спасение. Всеки човек сам предрешава съдбата си, ако знае какво иска и каква е крайната му цел. Когато времето е мирно, живеем, сякаш смъртта няма значение. Когато времето е война или катаклизъм, живеем, все едно живота няма значение. Това са двете фази на действителността – живот и смърт. Ние сме в действителността не само будни, но и на сън, нито само живи, но и по време на смъртта. Всичко е пътуване в четири фази – това е физическата действителност. Тя няма решение – така е зададена. Решението е в духовния енергиен свят, където е съдържанието и в Божествения реален и вибрационен свят, където е същността и смисъла.
Действителността е форма без съдържание и смисъл, ако не допуснем висшите планове да изпълнят и осмислят живота ни. Защо искаме да се влюбим? За да си дръпнем от вибрацията на любовта Свише. Защо искаме да имаме разни неща? Защото глаголът има идва от духовния свят, той не може да се реализира напълно във физическия като действителност. Имането тук е временно явление и това не ни удовлетворява, каквито и гаранции да употребяваме.
Човек живее формално и социално чрез своята РНК, съдържателно и има, обича чрез личните кодове, но съществува и осмисля чрез пирамидалните числа.
Когато стане въпрос за смъртта, човек на несъзнавано ниво решава дали иска да съществува – съществуването е въпрос от ниво реалност – нивото, което отговаря на въпроса кое съществува. Докато искаме да съществуваме, докато вярваме в съществуването на доброто и светлото, на любовта – животът ни се продължава. И това не се определя външно, не зависи от социалното – сам всеки вътрешно го решава, макар и на несъзнавано ниво.
Да искаме да живеем – това е резултат от да искаме да съществува доброто. Да искаме да умрем – това е резултат на нежеланието да съществувам. Дилемата не е на ниво действителност, нито на социално ниво. Следователно, нищо, което става или не става материално или социално не може да е причина за личното решение относно живота и смъртта. Така е проектиран въпроса във Вселената: който е във физическия свят решава индивидуално тези въпроси. Масовите процеси във физическия свят не го управляват, управляват го индивидуалните достижения – едно съзнание да е будно и се вменява, че човечеството има будно съзнание.
Кога да умра и кога да се родя – това са двата момента, когато най-много се упражнява личната свободна воля на висше ниво. А ние какво мислим, че е свободната воля? Тя е право на живот, право на смърт, право на безсмъртие, право на вечност. Тя не касае глупостите и измислиците във физическия свят. Ако не ползваш правилно правото си на свободна воля, не живееш по съдба, ти по карма живееш – хем си наказан, хем сам си си виновен.
Социално човечеството си прави изводите според броя хора извършили едно действие. А духовният свят прави заключение от минималната бройка – изобщо дали има някой, който да е представител на човечеството и да отговаря на изискванията на висшите светове. Съдбата е заложила троен план, а свободата воля го разпознава или не, реагира или не и от това, което се получи, има последици. Важното е какви последици ще си предизвикаме, дали нещата стават на време и по план, а не какво ще стане. То става за миг и следва следващото. Трябва да забравим за този цигански манталитет и циганско отношение към съдбата „Какво ще стане.“ Има как да разбираме какво живеем, можем да избягваме някои трудности, има как да вървим по инерцията „все по-добре“. Важно е човек да избира стъпките си, а не да разчита на каквото стане и на „позна“ / „не позна“. Трябва преди да стане едно нещо, да може да предвидим последиците му, за да реагираме така, че тези последици да работят в наша полза.
Преди да стане едно нещо, трябва да може да предвидим последиците му, за да реагираме така, че те да работят в наша полза. Каквото и да правим, важното е каква съдбовна реакция предизвикваме. Три са възможните съдбови реакции според типа нумерологични карти: пасивни – стоя на място, активи – вървя напред и нагоре, кармични кръстове – продължавам да падам в пропастта и никой е може да ми помогне. Всеки ден може да преобърнем хода на историята, с всяка поредна стъпка. Но има дни, които носят коренен прелом. Има и хора, които са родени да го постигнат.