Нумерологията като наука за всичко, може да ни уточни понятията. Може да покаже нов път за развитие на науката, така че да гаранитра нейната хуманност. Именно, защото може да уточни какви са нормите на Вселената, за физическия свят, за реалността, истината и действителността.
Знаете ли кога един закон не може да бъде спазен? Когато противоречи на действителността. Много от законите, които едно държава създава, са в хармония с Природната Разумност, отговарят на нумерологичните зависимости за реалност, истина и действителност и хората с радост, съзнателно или не, ги спазват. Обаче има такива, при които, колкото повече се внасят промени, толкова повече се отдалечават от истината и реалността, което предизвиква следния ефект – да не се спазват, хората да трупат грехове по съдба на тяхната тема.
От дете съм се чудила каква е връзката между думите разум и ум. В тълковните речници не може да се намери задоволително обяснение за произхода на думите. Едва след 12 години занимания с различни нумерологични предмети, открих какво е общото и различното в тези думи.
Първо, да започнем оттам, че в народопсихологията и речниковия състав на българския език тези две думи съществуват, дори да не разбираме точната разлика. Може да се каже, че мъдростта на народа я е социализирала и увековечила, а ние вече сме забравили откъде идва всичко, мъчейки се да го ползваме, да влагаме нов и нов смисъл в думите, търсейки общ произход чрез корена на думата.
От езикова гледна точка приликата между двете думи е общият корен ум. Разликата, че при разум има представка раз-, каквато се срещи и при други думи като различен, разнообразен, разхвърлян, разделен, разпространен, разтворен, развит и т.н.
Тази представка има значение на много, на видове, на модификации. Следователна първата ни логика е че, умът е повече-ум и по-различен ум, а умът е част от него. Дали това ни потвърждават и зависимисмостите на числата? Какво ни казват числата за думите?
Според теорията на числата, се оказва следното.
Разумът е понятие от ниво реалност.
Умът е част от психиката у човека, нужна за живота му на ниво действителност.
Мъдростта или поумняването идва на ниво истина.
Извод: Умът като помъдрее, започва да се стреми към разума.
Да съставим изречения по таблицата, за да я разберем:
- Душата притежава формиран разум на ниво Божествен свят.
- Сърцето винаги е мъдро, затова Бог иска да слушаме сърцето си и да му го посветим на Него.
- Духът е духовно сърце.
- Енергията идва от духовния свят, дори, когато я ползваме във физическия.
- Реалността това е средата на Божествения свят.
- Да покачим вибрацията, означава да се свържем с Бог, да се издигнем над действителност и истина.
- Психиката е формирана, едва, когато човек формира правилна свободна воля.
- Разумът обитава реалността, а ума – действителонстта.
- Материалният опит като се социализира в преражданията повишава еволюцията на индивдуално родения човек.
Тази таблица може да ви послужи за още много разсъждения и оправяне на понятията, които сте търсили да формирате в духовен план. Предлагам ви да си съставите сами свои изречения по таблицата или да помислите повече защо е така върху написаните.
Да се върнем на темата за ум и разум.
В Разума, който е Висш Разум, Божествен Разум, Природен Разум се крие една неразчленена троична структура, в която интелектуалната, емоционалната и волевата страна са в едно – на фигурата по-горе това е кръгът с три цвята един в друг. Сигурно вече знаете, че синият цвят съответства волята, розовият – сърцето, а жълтият е на ума.
Да си представим как съзнанието отразява и не отразява трите свята едновременно е като да рагледаме тази картина. На светлата странавиждаме борове, река, скали, на сенчестата: трева, билки. И в светлата, и в сенчестата страна на картината има интерсно себепознание. Докато човек развива интелигностите на ума си, той ползва индивдуалните степени на съзнание. Когато се пробуди двойно за Духовния и Божестен свят, ще види колко по-обемен е света като започне да се ползва от гледните токи на колективния Разум на Вселената.
Разумът на нивото на Сътворение на Душата – ниво вечен живот, реалност, прекрасното, се отразява от свръхсъзаннието, спящо у човека, но налично винаги. Мъдростта идва от ниво истина без възможна лъжа и се отразява от подсъзнанието у човека, което е в по-голямата си част спящо, а в малка – причина за стрес и психични проблеми, защото не искаме да разберем истинската му природа или отказваме да я приемем – безразлично. Тези две съзнания са колективни по природа и затова са и спящи у човека, който използва цялата си енергия, за да се формира индивидуално и социално на ниво действителност. Затова и спящите съзнания не хабят енергия, докато човек не разбере, че енергията е изобилна в духовния свят, дори има за безсмъртен живот. Има симсъл човек да бъде духовен, за да си взима ежедневно безплатни жизнени духовни енергии, но за това има опредлени условия.
Умът като структура на психиката, една от три такива – ум, сърце, воля – се отразява от цели две съзнания, будни при това. Това са съзнание какво става отвън – соцосъзнанието и какво става отвътре в мен – самосъзнанието. За какво ни е да знаем тези неща за съзнанието и психиката? Че психиката е тристранна, ум, сърце и воля, а съзнанието е четиристранно – свръхсъзнание, подсъзнание, социално съзнание и самосъзнание? За да разберем действието на един механизъм, първо трябва да се запознаем с частите му, а след това да схванем как функционира.
На Земята това, което човек индивдуалносъзнава, е индивдуалната си психика, с индивдуалния си ум, с индивидуалното си сърце и индивдуалната си воля. Някои хора смятат, че изходът е да манипулират хората социално, за да ги управялват. По-добрия начин, обаче, е да събудим степените подсъзнание и свръхсъзнание, за да синхронизираме индивдуалните психика и съзнания с колективните несъзнавани съзнания и човек да бъде управляван от законите на природата. Ето това ни очаква през Новата епоха.
Оказва се, че:
- Разумът е колективен Природен ум на ниво вибрация.
- Умът е индивдуален на ниво действителност.
- Мъдрост без духовност не се постига.
- Мъдрост се постига, когато резулаттите от ниво действителност водят до еволюция.
- Мъдростта минава през постигната емоционална интелигентост, осигурена от събудено подсъзнание на ниво истина без лъжа.
- Умът, горкият, събира му се погледа, цели две съзнания го отразяват и той е доста сбъркан да прецени какво става. На две страни гледа – един извод трява да изкара и като не е сигурен, гледа другите какво правят.
- Индивидуалният ум у всички хора е на различно ниво, както на ниво интелигентонст, така и на ниво видове интелегентност, ниво качества на ума – сила на ума, концентрация, умения за съждения, наблюдение, изводи, систематичност, философия, простарсствена и времева ориентация и т.н. Средно аритметичното ниво на индивидуалният ум е идея, която само умът може да измисли, но Разумът не може да признае. Важни са умните хора, дали ги има, фактор ли са в света, а не какво е средното ниво – така разсъждава Колективният Разум, който твори Вселени.
- Умът у човека, благодарение на онтогенезата и филогенезата и на преражданията се усъвършенства от живот в живот у всеки, не самоблагодарение на собствените усилия, но и на родовата мрежа, на цялото човечество. Докато Разумът е най-съвършеното нещо, което колкото ида живееш, каквото и да направиш, по-съвършено нещо не може да измислиш, то е съвършено просто и просто съвършено.
- Умът и разумът се отразяват от различен по вид съзнания – будно и спящо, индивидуално и колективно – ето защо логиката им е различна като гледни точки и изводите им не винаги съвпат. Но Разумът превъзхожда ума хилядократно. Целта на ума е да бъде обучаван и воден от Разума.
И накрая, преди да стане по-сложно, е нужно да спрем и да направим заключение по темата. Тази тема беше разработена, за да разберем по-добре последното изречение.
Човешкият ум предполага, но само душата и Бог разполагат
с всички възможности на Разума.