Във времето всеки момент е различен и редуването на еднакви моменти е в несиметрична, циклична, мрежова зависимост, която нашето съзнавано съзнание не подозира, не възприема, която пропуска. Несъвършен ли е с това човек? Ни най-малко. Човек живее, излъган, допуснал за вярно много неща, котиращи се социално, но абсурдни на индивидуално ниво и най-вече – не ценни лично за него.
Що е времето? За да го определим, може да го сравним с нещо познато. Например с пространството. Основен определител на простанството, това е мястото. Всяко място си има координати. Може да са географски, може да са име на град, може да е дом, който притежавам или адрес, на който е училището, офиса ми и т.н. Мястото винаги ни установява, с него съзнанието ни свързва представата за нещо, към което принадлежим, където обитаваме, мястото, което подреждаме и то подрежда вътрешния ни свят с което, със средата, която чрез него привличаме. Мястото ни е на Земята – във временния живот.
Основен определител на времето е работата, която сме свършили, скоростта, с която сме се движили, целта, която сме постигнали, резултата. Във физическия свят няма нищо по-важно от времето. То е основен показател, че живеем в материята и имаме физическо тяло, защото материята вямаше да съществува, ако него го нямаше. Времето е средата на физическата съдба. Съдбата е движение в определена среда. Ако тя е вибрационна или енергийна, тя не се определя от времето, но ако е физическа, времето е нещото с което тя се отличава и което показва последиците на причините, какво следва от това, което става. Нещо повече – каленадрът е план на съдбата.
За какво служи времето? Съдбата е пронумеровала времето, разграфила го е подобно на зони в пространството и е заложила кога за какво е момента. За времевата или физическа съдба основните неща са инерцията, причините – последици, срока или времетраенето, кога е момента. Думата момент показва, че вечното настояще има доминираща роля дори във времето. Ако е важен момента, това означава, че кога и как стават нещата е заложено с оглед на всемирната хармония. Въпреки, че на човек му е най-трудно да спазва момента и оценката на неговата съдба и карма, на свободната му воля зависят именно от това дали разбира момента за какво е и какво прави или не прави, когато определен момент дойде. Времето служи да преживеем на малки стъпки, на части нещата, които да разгледаме по-подробно как са и дали е така. Времето ни дава време. Показва ни, че има значение какъв е начина, който използваме, посочва ни кое е начина за кой момент. Времето ни учи, то служи за да се индивдуализираме, лично да учим нещата, да формираме свободна воля и след това да я освободим от самото време и материя – но това е далечна задача.
Как си губим времето? Като пропускаме важното, заложено като за определен момент възможност тук и сега за предварителни планове и мисли, значими социално и не значими индивидуално. Основният момент във времето по календар наричаме календарен ден. Много хора се заблуждават, че денят е 24 часа. Каквато и да е продължителността на деня, каквото и да се е случило или да не се е случило, има нещо по-важно. Всеки ден е частица от наниза дни от определена времева линия, която ту се проявява във физическия свят, ту изчезва. Слуката на тази времева линия, обаче кара нещата, стартирали съдба от който и да е ден от една времева линия, да се активират или затихват според спецификата или слуката на цялата времева линия. Ние си губим времето като мислим, че денят е съвршил, а всъщност времевата му линия – не е. Губим го като съжаляваме за това, което не е станало – денят може да заложи нещо да стане, да не стане или да предстои по-нататък, а ние употребяваме емоции за нещо, в което не сме сигулни как е – какво точно е задействал този ден в живота ни.
С какво е важно времето? Най-важният ден в живота ми е рожденият, защото той залага съдбата ми – какво ми е определено да мина, какво извиквам от вселената в кой момент по години, месеци, дни. Времето във всеки момент е съвкупност от милиарди възможности, но не всеки във всеки момент ги вижда, за да ги реализира или избегне. Времето ни дава възможност да опитаме, експериментираме, наблюдаваме, да се учим.
Как възприемаме времето? Времето се отчита чрез часовника и календара. Създадени са множество социални механизми за отчитане, за преправяне на съдбата на хората исторически. Във времето нищо не може да бъде идеално, за разлика от извън времето. Каквото и да заложиш, то може да се видоизмени. Залагаш нещо добро, то е добро, но с времето става зло, а след още време пак прилича на добро. Значи, всяко нещо, във времето временно е такова, каквото е и временно минава през обратната си фаза. Защо е така? Заради относителността, заради ин и ян. Плюсът започва да прилича на минус, ако мине достатъчно дълго време, а минусът – на плюс. Затова оценката на нещо, проетекло във времето, е временна оценка. Не случайно народът е казал, че “Времето ще покаже.” Ние възприемаме времето като условие за промяна във физическия свят. Времето има важна роля за нашето съзнание, за психиката ни, за тялото ни, за възрастта ни. Ние преживяваме изтеклото време като променяме възрастта си. Психиката ни смяна състоянията си във времето, това променя нас. А съзнанието, тук въпросът е, че всъщност има времеви и извън времеви степени на съзнание и при всяко нещата са различни.
Как съзнанието реагира на времето? Подсъзнанието у човека наблюдава процесите които не са във времето, но отиват към него и влизат в него – ниво истина. Ето защо, човек се събужда и мисли дали сънят, който е сънувал ще стане точно така във времето, което му предстои и кога, но нещата не сладват тази логика. Социалното съзнание, наш външен живот, и самосъзнанието като вътрешен живот, изцяло протичат във времето. Всичко, което е във времето е или лично, или социално. То също така е действително. Свръхсъзнанието наблюдава процесите, които излизат извън времето и не зависят от него и остават във вечността, която можем да наречем вечно настояще или реалност. Всяка степен на съзнание реагира различно на времето. Но човек е по-съвършен от процесите във времето.
Как психиката реагира на времето? Психиката е отражение на подобието на духа и душата, което физическото тяло може да поддържа във време. Тя е по-несъвършена от съзнанието, можещо да функционира във време и извън него. Психиката не може да си представи нещата извън времето. Но душата и духът могат и затова те могат да помогнат на душата да се пробуди и волята да се освободи извън материя и време. Нещо, което предстои като всеобщ процес през Новата епоха.
Ако сътворението е извън времето, то грехът е във времето. Сътворението на човека като душа е станало извън време и пространство. Но грехопадението му продължава във времето, докато не дойде момента за цялата Вселена всичко да сепромени и процесите да се преобърнат симетречно – да спре разширяването и да започне свиването на световете. Времето е свидетелство за това което правим и съхранява паметта за това, което сме и сме преживели чрез акаша – архивирани фрагменти спомени за пространство с време. Ето защо доброто и любовта са вечни, а злото, грехът и нелюбовта – временни.
Какво идва да преживее човек във времевата си физическа съдба? Своите задачи и уроци. Всичко, което не разбира, всичко, което го касае лично, нещата, които накъсват процесите, кармата, която ни прераща напред и назад във времето, докато съумеем да си научим уроците.
Всичко, което преживяваме многократно във времето, става по причинно-следствени зависимости. Една причина – първата, повлича много последици – първа, втора, пета, девета, до безкрай или докато друга причина не я пресече и измести. Затова по-точно е да наречем всичко карма, а да разграничаваме добрата карма – сбъдналото се правилно и на време и с добри последици по плана на живота от лошата карма – станалото не както искаме тук и сега, но както е ставало в миналото, защото реагираме по стария неправилен начин и защото още не сме разбрали урока кога какво да не правим и как. Лошата карма, това е момент, който може да ни върне в задна позиция и да го прави многократно, както се връща пионката при играта “Не се сърди човече”. С много прибежки и препълзявания, разбирайки и нищо не разбирайки, човек се опитва да върви напред и не знае получава ли му се или не. Само числовите закони на съдбата могат да ни го обяснят точно, ясно, да мислим правилно и да става, както числовата логика показва.
Как се нарича животът във времето? Влизането във времето е раждане на психика с физическо тяло, а излизането – смърт. Животът извън времето се нарича безсмъртие на духа, ако е на енергийно ниво истина и съществуване, ако е във вечността и в съвършенство на душата.
Човек чрез времето преживява целият възможен обем на съдбата. Той едновременно съзнава несъзнавано вечния живот и съществуване, духовното безсмъртие и се намира ту във фаза живот на физическо тяло и психика, ту в смърт на същите.
Ако приемем, че времето е гледна точка, а тя е център, ще видим, че човек е част от цялото мироздание, а не просто нищо не значеща лутаща се в хаиса частица от периферията. Дори времето показва, че човек е повече от това, което може да преживее във физическия свят и чрез времето като негова основна характеристика.
Фактор ли е времето? Факторът време е част от фактора съдба, докато сме на Земята. Всичко, което човек мисли, чувства и прави във времето го постига отново, когато се върне в него. Преражданията са откъси времева съдба. Психиката и тялото на човека са временни и еднократно важни, но самият той е много повече и завинаги. Човек се заблуждава, че няма време за това, за онова. Но истината е, че всеки момент следва да се преживее естествено, както е заложен от гледна точка на цялото. Времето ни отделя от безвремието на Духовния свят и извън времието на Божествения, но ни учи да намали темпото и да разгледаме точно какво, точно защо, точно как, точно кога. Когато разберем как да живеем във времето, можем да излезем извън него и то да не ни ограничава да тънем в кармата му. Времето ни импулсира да търсим вариант извън него, провокира съзнанието и интелигентността ни.
Времето носи и стопира всички възможности. Правилата на играта във физическия свят зависят от времето и от нашето отношение към него – правилно или не. Във физическия свят всичко е временно, всичко е във времето, а човек нито тръгва в пътя си от времето, нито пък то е последната му цел. Времето не може да осмисли живота на човека, но човек може да осмисли живота си, разбирайки на какво го учи времето и използвайки всеки добър шанс навреме.