Въпросът за съдбата на повечето не им е удобен. Защо? Ще трябва да си признаят истината, която крият от другите и дори от себе си. Ще им се видят греховете и ще се наложи да са виновни за нещо. Така ли е? Не е така.
Съдбата съществува още преди да съществува човека. Когато Бог е сътворил човека като вечно жива душа, съдбата вече я е имало. Така, че човек не може да избяга от нея нито в Божестения свят, който за нас е реалността, нито в Духовния, който е истината, нито на Земята, който е действителността.
Съдбата е траектория на възможното движение. Съществуват времеви линии, в които всичко може да стане физически. Съществува пространствено определяне на локацията за всичко, което има духовна причина. Божествената съдба се определя по друг начин, не зависи от времето и пространството и затова трудно я разбираме. Но тя е определяне на важното, същественото и това, което има смисъл извън време и пространство.
Защо не вярваме в съдбата? Защото ако я приемем, трябва да спазваме правилата стриктно – не само на Земята, но и небесните. Може ли да не ги спазваме? За всички, които не искат да спазват правилата в трите свята, има карма. Искате да си ликвидирате кармата? Не може без спазване на Божествеите, Духовните и Природните закони на Разума.
Да приемем, че имате целия свят, всички пари са ваши, хората от цялата Земя работят за вас, имате почти всякаква власт над всичко, до всяко нещо имате достъп. Въпросът е какво е следващото ви желание? Какво ще направите с това? Ще се занимавате с другите или със себе си? Ще градите или ще рушите?
Дали човек има целия свят или нищо не зависи от него е едно и също. Съдбата ни е дадена като план за изпълнение по стъпки. Всичко зависи от това дали вървим и изпълняваме всяка поредна стъпка, а не дали владеем света или сме никой в него – нашите относителни оценки в този относителен свят.
Ролята на всеки човек, ако е някой или ако е никой в света, е точно определена. Това се нарича в съдбологията амплитуда на възможностите на една съдба. Тук не е въпроса за какво става човек, а в най-добрата позиция на собствената съдба и в най-лошата каква амплитуда образува. Ако амплитудата е голяма, човек е широко скроен, той сам си представя нещата, за които никой не му говори. Ако амплитудата е малка, колкото и да му обясняваш, той остава несигурен, неубеден, предпочита да не се променя, да не рискува, дори и да копнее развитие, все не е готов сам за него.
Има едно съотношение, което определя индивдуалната хармония. То показва, че независимо какво му е отвътре – добре или зле, човек иска това да види отвън. Когато двете състояния се изравнят, човек влиза в баланс на вътрешно и външно. Може да се каже, че външния свят е създаден, за да може човек да види какво има вътре в него. Числата ни учат и показват убедително, че вътрешният свят води външния.
Управникът на един народ се нарича в нумерологията таванза развитие на народа. Какъвто е управляващия по дата на раждане, по-висок не може да има от него сред народа. В същото време в каквото направление е съдбата на управника, в същото тръгва съдбата на народа. Не всеки става за управник, защото не всеки може да е достатъчно висок таван, та да позволява развитието на всички във всяко направление под себе си.
Обаче, ако сменяш главата постоянно, никакво явление не може да се осъществи, няма и краткотрайни резултати. От тази гледна точка, управник, който управялва дълго, дори и по-неподходящ, е по-добър от добрия, който управлява кратко, но няма време за реализация.
Ниският таван на къщата високи хора не допуска, а и те няма да живеят там. По този начин съществуването на управника позволява и забранява развитието или потъването на хората в държавата, според вида на управника.
Нумерологични зависимости:
прост управник – успяват простите материално, народът се бори за материално оцеляване, образованието и културата губят стойност, народът изпростява
умен управник – успяват от народа умните, народът успява материално и образователно
велик управник – народът успява във всяко отношение, става велик народ
добър управник – засиване на доброто, духовността и културата, успех в наука, образование, политика, здравеопазване
лош управник – успех в материалното, социалното, контрола, властта, икономиката
Кое дава оценка какъв е управника? Датата му на раждане и трите имена. Този управник президента ли е? За едно семейство, това е бащата. За един град – е кмета. За една фирма – собственика. Всяко социално групиране си има нумерологична глава.
На съдбата ѝ трябват отличници. Тя намира отличниците и ги натоварва с мисия. На двойкаджиите не дава и това, което са заслужили в минал живот, за да не го развалят, оставя го за следващ. Съдбата не е за прости хора, които казват, че не вярват в нея и не разбират какво е това съдба. Който не разбира съдбата, може да си гледа своята работа и просто да не мисли за това.
Но който иска да постигне нещо в поредицата от прераждания, която преживява, който търси еволюция, той трябва да разбира от съдба. Ако искате да тръгнете към Новата епоха трябва да тръгнете по този път лично и сами. Там обществото няма да ви заведе. Това не е социален път.
Например, ако човек отвътре обича, той иска всички да се обичат и да вижда винаги навсякъде, че отвън всичко е любов. Обратното, ако човек мрази, той привлича във външния си живот негативни неща, които са в хармония с вътрешните му нагласи и потребности да нагоди състоянието си отвътре към нещо, което му съответства отвън. Ето защо могат да бъдат намерени хора, които живеят с еднаква страст и като благородни герои и други, които са тотални престъпници, но и двата вида хора са в мир със себе си.
Въпросът е какъв свят създаваме и поддържаме в себе си, защото така ние привличаме съответен свят отвън, все едно му заповядваме да е такъв. Вътрешният свят на човека твори външния. Светът отвън е човека отвътре. Как да оправим външния социален свят? Като хармонираме индивидуалния вътрешен. Оплаквате се, протестирате, че нещо става отвън и ви плаши. Трябва да ви плаши, че нещо вътре във вас го е привлякло и допуснало преди то да дойде отвън.
Степента на интелигентност на един човек се определя от съдбата по следния начин – колко време му трябва, за да си признае грешката. Земята и нашето измерение е свят на грешки. Не е въпросът да не сбъркаш. Прогресивността на човек също се определя от това колко време му трябва да да се оправи и да не повтаря това, което не трябва. Най-интелигентният мисли преди да сбърка и не го прави. По-интелигентният веднага след като си разбере грешката, я оправя и благодари, че я е разбрал. Колкото повече човек се мотае, оправдава, лъже себе си, другите, спори, отрича грешката си, той е на крив път и показва, че е далеч от прошката и разплащането на кармата. Бъдете готови да си признаете истината, за да вървите напред.
Всяка съдба има смисъл само за този, за когото е скроена.
Всеки ден ме води за ръка, само да се доверя и ще стигна до безкрая.
Колкото по-умен е човек, толкова по-бързо ще си признае истината. Колкото по-глупав е – ще лъже себе си и света с години.
Проблемите на съвременния свят не идват от кармата, а от неправилните избори на свободната воля и от лъжите, в които вярват всички. Защо човек вярва в лъжи и животът му се превръща в световна лъжа?
Това, което наричаме случайност, става в условията на физическия свят по закона на предопределеното за нас в духовния.
Всяко съзнателно движение у човека задейства неговото самосъзнание, което дава превъзходство на душата пред психиката и стресът става невъзможен. Ако не знаете какво да правите, движете се, за да го измислите – не стойте седнали.
Съдбата е кофа, в която винаги може да се побере още нещо. В тази кофа всеки слага всичко. Ти вярваш, че си по-добър от другите – ти си в кофата на целия свят.
Хората се оправдават с това, което им е писано. Това, което е писано не са техните заслуги. Ти с това, което ти е писано, т.е. дадено като условие на задачата, какво направи, какво постигна? Не се оправдавайте с условието на задачата – намерете решението сами.
Всеки проблем се решава на нивото, на който е възникнал. Ако имаме медицински проблем, няма да го решим психологически. Ако проблемът е индивидуален, няма смисъл да го раздухваме социално.
Съвременният човек не вярва в съдбата, но когато обърка нещата, се оправдава с нея и казва: „Ами, съдба!“
Пътят ни е наниз от дните, за които мислим само като днес.
Ако търсиш познание, съдбата – те забавлява с награди, ако търсиш забавление, съдбата те учи с наказания.
Човек следва да вярва в себе си, да се обича. Ако не може, тогава всяка любов и вяра в друг или друго нещо се обезсмисля с времето.
Знаете ли какво е вечност? Свят без време. Ако не можем да си го представим, не значи, че го няма.
Първосигнално: не мога сам, трябва ми общество. Второсигнално: не искам обществото да ме ограничава – мога сам.
В онлайн пространството се губи повече време, отколкото се спестява и използва.
Болшинството от хората просто искат да живеят добре и никой да не ги закача за нищо. Това не е неактивна гражданска позиция. Това е истината. Няма нужда да се абсолютизира ролята на обществото.
Като започнах да изчислявам съдбите на хората и се убедих, че видовото разнообразие на тези съдби няма да стигне скоро до комунизма – ето защо той се разпадна. Малко хора имат зададена комунистическа съдба или мироглед като процент от населението. Но това не е и идея, която ще отпадне – бъдещето ще я реализира по един несоциален начин.
Човек иска да знае какво иска съдбата от него. Съдбата иска да види какво може човек сам за себе си, след като вече му е дала толкова много.
Еволюцията е резултат на естествен подбор. Който си мисли, че е въпрос на изкуствен интелект, е хванал пътя за никъде.
Хората винаги искат да знаят какво ще стане, дори и да не стане така. Съдбата никога не знае какво ще стане, въпреки, че е предвидила всички варианти.
Паузата е най-красивия момент в музиката. Безвремието е най-великия момент във времето.
Съдбата знае много номера, но най-вече използва собствените ни, за да ни научи на това, което не искаме да знаем.
Каква е действителността? Тя е психо-физическа. В резултат на това, че милиярди хора за милиарди години са живели в тази физическа и материална среда, те са я очовечили и като се преродят пак вече знаят какво се прави.
Реалността е вечност, истината е безсмъртие, действителността е раждане и смърт – няма какво да се лъжем. Ако искаме да живеем само тук и сега, става въпрос само за живот, смърт и прераждания, които отричат това, което е между тях, а това е много бавна еволюция. Въпросите за безсмъртието и вечния живот са отговорите на бързата еволюция.
Защо хората не вярват в нумерологията? Как ще вярваш в нещо, което нямаш представа какво е? Нумерологията не е това, в което не вярваме. Тя е всичко останало.
Нумерологията започва от там – какво не са ни казали в първи клас, че са числата от 1 до 9.
Денят е 24 часа, но неговата съдба влияе и след това какво да привлечем към себе си – ето защо е важно кога какво правим. Нумерологично се вижда ясно кой ден какъв е до какво води, а то до кога продължава по същия начин.
Числата са пътни знаци, всеки – е пътник във времето.