Задавали ли сте си въпроса кое е съдба? Преживяното не е гаранция за съдба. Как така?!
Не всичко, което преживяваме има последци и оказва съдбовно влияние в живота ни. Има неща, които не остават отпечатък в света около нас като факти и доказателства – те не са съдба, макар да считаме, че сме преживели нещо вълуващо. Съдба е онова, което причинява пространствени последици във времето. При съдбовните неща отвътре преживяното съвпада с фактите отвън. Когато само искаме, а не става, това е така, защото няма как да се превърне в съдба за света.
Мнозина хора си мислят, че ако избегнат една лоша дата, са спасени или че ако са попаднали на лоша, са загубени. Дали е така? Нумерологичния календар не ни пристрастява към вярвания и суеверия, а тъкмо обратното, отваря ни очите за нещата, които по принцип не различаваме като: истина от лъжа, действителност от реалност, пожелателно от постижимо.
Датата е от значение, защото е част от определена времева линия, която се повтаря по календар няколко пъти в годината и календарът ще я актвира пак и пак. Например, ако вие сте разписали важен документ на първата дата от опредлена времева линия и това е лош ден, в следващите преповтореия на датата може да наблюдавате засяга ли ви аспекта и по какъв начин. Не всеки ден ви показва дали това е така. Следователно последователните дни на тази въпросна активирана дата не могат да го потвърдят. Трябва същата типология на деня да активира случване, за да кажем, че причината е заради подписването на този документ.
По същия начин влюбените, които са особено развълнувани от срещата си се вълнуват, но едва ако във времето се създават пространствени факти и доказателства, тогава с този човек може да имаме семейна съдба. Зад човека трябва да виждаме съдбата. Не бива да забравяме, че човекът за нас е 50% фактор, а съдбовната му роля в живота ни също е 50%, но това вече не е личното му желание и воля, а какво има предвид съдбата за нас.
Това е една от причините човек да не може да разсъждава правилно – фактът, че залагаме на силата на емоцията, на волята за случване, но всичко се оказва пожелателно.
Ето защо е важно да знаем кога сме срещнали за първи път партньора си. Тълкуването на тази дата спрямо двамата показва защо съдбата ни праща този човек. Преди всичко могат да се видят две важни неща. Дали той идва, за да остане с нас или за да свърши някаква работа и да ни научи на нещо и да си върви по пътя, както и ние по нашия. Воро, вижда се колко време ще остане в живота ни най-много, може ли този срок да се удължи, колко време се позволява да решим дали сме заедно.
Съдбата изследвана пространствено се потвърждава с времеви показатели. А съдбата изследвана времево, трябва да има пространствени потвърждения.
Най-важния съдбовен опредлител, който познаваме е пространствен – „Къде ми е мястото?“ Вторият определител е времеви или „Каква ми е работата на това място за определеното време.
Това, което най-губи времето на хората, зададено им по индивдуална програма е социалният им живот. Социалното създава множество пространствени затвори и ограничения за човека. Отделният човек е дошъл с индивдуало проектирана съдба. Но обществото създава прекалено много пространствени определители, които блокират личното развитие уж с обща цел. Добре е да запомним: отделният човек е аналог на времето, а обществото е на пространствената старана на съдбата. Нещо като ин и ян половинки на цялото човек – общество.
Само свободната воля може да освободи човека от обществото. Това е твърдение подобно на следното: само пробуждане на съзнанието може да промени протичането на времето в зададено пространство.
Как един човек може да създаде съдба за себе си? Това е бавен процес. Във времето всичко е бавно. Бързите скорости могат да бъдат постигнати само извън времето или отвъд физическия свят с неговите емблематични характеристики психика, социално, действителност, материя.
Например, вие почивате в парка. Покрай вас минава майка с дете. Това е едно изящно създание, добре облечено и възпитано, просто съвършено в този прекрасен миг. И вие си казвате „Да имах такова дете!“ Вие проекирате пространствено съдба. Вие ще имате такова дете. Обаче във вашата власт е пространствената характеристика. Трябва съдбата да заложи кога във времето да изпълни това желание и тя гледа, гледа и вижда, че след пет живота има такава пролука точно за това – празно място, което съответства. Разбира се, това може да е и след пет месеца, ако сте в подходящата възраст и още не сте имали деца.
Тук важното е да разберем, че не човек, а съдбата му определя времето. Когато имаме желание ние започваме от това, че сега искаме нещото. Обаче залагането на съдба започва на обратния принцип – какво и тогава кога. Еволюцията на съвременния човек му позволява засега само това. Докато не е дошла Новата епоха, зависимостта още няма как да се преобърне за всички – да искат кога /веднага/ и после какво. В Старата епоха съдбата е просранствено времева – човек казва какво иска и съдбата му вмества в бъдещите прераждания желаното.
През новата епоха след 2112г. зависимостта ще се преобърне – човек ще иска кога да стане, а съдбата ще определя какво. Чак тогава човек ще иска веднага или скоро, а съдбата ще му го дава по най-добрия начин. Защото тя разбира какъв е той. Докато ние не разбираме кога е най-добрия момент и затова често се изненадваме, че съдбата ни сервира това, което не сме очаквали. Съдбата винаги ни дава, обаче това, което сме поръчали сами в минал живот. Някои твърдят мъдро, че по-добре да нямаме желания, защото от желяния най-много се страда.
Ние сме във времето, но всяко нещо което направим във времето, остава в него и продължава циклично да се проявява, т.е. не изчезва.
Това показва причинно-следствения характер на съдбата. Причината е пространствена или възниква само, ако си на опредлено място. Последиците идват от времето. Ето защо, когато искаме нещо, трябва да наблюдаваме дали времето ни го дава, а не как ние си го представяме. Какво наблюдаваме? Има ли факти и доказателства, разбира се отвън, във външно случващото се. А няма, това нещо е недовряла манджа и още се пече – преживяваме си нещо само и се готви нещо вътре в нас, но отвън го няма – няма фактите. Те не съвпадат с вътрешните факти. Само когато външните факти съвпаднат с вътрешните, а не да се заблуждаваме с обратното, само тогава е съдба. И тя ни е в кърпа вързана!
Как да разберем това? Ето как:
- искате да идете на плаж утре, ставате сутринта, времето е хубаво – желанието може да се сбъдне – вътрешното съвпада с външните условия;
- искате да станете началник и на другия ден получавате мъмрене – желанието ви не на място, не е съдба, няма какво да си губите времето да развивате погрешни претенциии негативни емоции, както и да се хабите;
- искате да поискате повишение и получавате интересно предложение за изгодна покупка на жилище – това е външнен факт, който ви притиска да поискате желаното – направете го, сега е момента, съдбата ви подбутва, тя, а не шефа ви ще уреди нещата положително за вас и т.н.
Кога нещо, което си мислим или желаем не е съдба?
- когато искаме, опитваме, а не става и не става;
- когато не искаме да правим нещо, което ни принуждават;
- когато се колебаем дали да се съгласим с опредлена възможност;
- когато може отвън, но никога не сме си представяли да го направим;
- когато много добре знаем, че последиците няма да са добри.