Как можем да разберем буквите? Ще използвам примери, за да обясня нумерологичните зависимости.
Първоначално човек не е можел да говори. Защото съзнанието му не е отразявало още психичния му живот, който е липсвал. С времето е започнал да издава звуци, защото са започнали да възникват психични процеси и мозъкът ги е предавал на съзнанието. Днес науката още не разбира тези процеси. За природата още сме в първобитния строй относно говоренето и механизмите, свързани с буквите, онова, което се случва в главата ни благодарение на тях.
Във физическия свят човек се е налагало да действа, да се движи, да върви и това го е научило да говори и изпитва емоции, да мисли. Действието задейства речта. С времето човек е започнал да изразява емоции – възникване на междуметия и съюзи в речта, а после и да назовава предмети и действия. Ако човек различава обектите и предметите, движенията и резултатите, той започва да разбира, да издава звуци, които свързва с тях. Има значение с коя буква започва една дума, колко думи в един език започват с една буква или я съдържат – това са нумерологични белези; какви свойства има тя в нашето съзнание. Тези свойства не идват от това, което назоваваме, а от енергийната стойност на звука – тук трябва да допуснем, че е вярно, че енергията движи материята. Ако забелязваме нещата, ние ги различаваме, ако ги различаваме, ги разпознаваме, че това са отделни неща. Така са възникнали всички звуци, от това, че психиката алармира мозъка, че човек е различил още нещо ново.
Речта обаче още не е възникнала, защото първоначално, психиката се е ориентирала по простата формула на стимул – реакция, материализиращият се дух във физическия свят е различавал само материалното – това са предимно съгласните звуци. Гласните е свързвал с изразяване на емоции, посока, резултат, оценка, а съгласните с предметни неща и теми.
На това ниво днес сред човешките езици, например, е арабския. Там преобладават съгласните и липсват гласните или са малко, като наченки. На този етап на съзнание човек не съзнава много неща, защото не ги разпознава, стои на една предпсихично ниво. Психиката у човека се е развивала и с реч и без реч, но когато в речта са възникнали гласните, те са свързвали психиката със съзнанието и човек е минавал през еволюционни тласъци на развитие. Обратното, съгласните заземяват човека, правят живота му конкретен, стабилен, той се вживява в действителността и става робна психиката си, която не вярва на духа и душата в него.
Първите еволюирали народи са имали не просто будно съзнание, а и реч, в която е имало повече гласни от съгласните. Именно гласните осигуряват напредък, идеално развитие, а съгласните – материален прогрес. Днес, например, повечето европейски народи имат азбуки с повече съгласни и с минимум гласни. Това, разбира се е планирано. То осигурява първо, човек да не съзнава какво се случва, да бъде контролиран, манипулиран, нищо да не може да направи, да няма начин, да се остави на материалния прогрес, който превъзхожда психиката му – не и духа му, разбира се, но и няма кой да му го каже. Ето как стигнахме до робитите, от които ни е страх, но се предаваме по-лесно от мишки пред идеята, че те ще ни изместят. Съзнанието на съвременния, уж интелигентен човек е блокирано при идея, изпитва ужас. Защо това е масово явление? Защото азбуките на народите го осигуряват – в мозъка на всеки буквите го командват на какво да реагира и как и за какво да е бездеен.
Но да не бързаме с изводите. Да продължим с представата за това как се е развивала речта у хората. В крайна сметка потъването на духа в материята е надделяло и народите са формирали различен език. Оттам идват и различните азбуки – латинска, българска, грузинска, гръцка, финикийска, набатейска, йероглифи и т.н. Един е въпроса колко са буквите в азбуката, а друг колко са гласните и съгласните в него. Защо това е важно? Броят на буквите е като броя на възможностите, също – като броя на това колко неща различваме в живота си, и оттам – на колко неща реагираме второсигнално.
Много хора не могат да намерят връзката между това, че виждат нещата, но смятат, че нищо не може да се направи. Това не е вярно, но никой не разбулва тайната на този нелогичен блокаж. Съгласните букви управляват материалноти отношения, гласните – идеалните отношения. Ние обаче всички сме твърде не наясно с разликата и ползата от двете философски категории идеално и материално. За какво ни служат те, освен за философстване във всички възможни посоки без полза?!
Идеално е това, което осигурява промяна, напредък, развитие, подобрение, еволюция, предимство на доброто здравото нормалното. Идеалното пробужда съзнанието и ние не просто преживяваме нещата, но имаме полза от това – те ни служат, не ние на тях. Това е така, защото така е създаден света – заложено е да е така. Материалното заблуждава нашето съзнние, приспива го. Материалното прави човека все по-социален, все по-психичен, все по-обездушен и не духовен. Само идеалното може да поддържа духа буден, душата водеща съзнанието към някаква цел, вяра, хуманизъм. В съвременния свят, в който съзнанието е заспало, психиката е стресирана от това, човек не знае накъде върви и забравя кой е, нарушават неговия Аз. Това е осигурено от съотношението на силите на буквите във всяка азбука. Ако в нея има повече съгласни, човек е все по-психиран. Ако има повече гласни, ако гласните се увеличават в азбуката, хората стават все по-наясно какво се случва, повече неща разбират, различават и са будни за действията, мислите и чувствата си, а оттам и отговорни за тях.
Може да се каже, че съвременните азбуки масово осигуряват спящо съзнание, стресирана психика, невъзможно здраве, неекологичен живот, блокирана социална система, абсурдна икономика и т.н. – какво да се обиждаме? Няма смисъл! Ние знаем от химията, физиката, биологията, че големите работи зависят от малките работи, които ги определят. Така стои въпросът и с буквите и тяхната роля в живота на човек и общество. Буквите, а не думите, имената и словосъчетанията, не изреченията, презентациите, книгите, учебниците и т.н. са малките алхимически елементи, от които зависи много повече от онова, което можем да си представим.
В крайна сметка човек е стигнал до буквите, дадени Свише някому в определен момент и азбуката се е променяла във вековете, което е свидетелство как се променя психичния и съзнателния живот на човека. Първоначално в азбуките е имало много съгласни букви и по-малко гласни, не че не са присъствали в речта, но човек не ги е различавал добре.
Така и при нашата свещена българска азбука едни букви са дадени, а с други пишем. То направо е страшно положение. Дадени са ни към 45 букви, а пишем с 30. Ако някой ви дължи 45 тона жито, ще му опростите ли 15? Много е, нали. Ако съдбата ви е позволила да можете 45 неща, а обществото и азбуката ги свежда до 30, няма ли да ви е криво и да сте нещастни? Сметката не е розова. Никой не иска да не му се случат 15 важни неща, които царя дава, а пъдаря не дава по съдба. Моля ви, бъдете егоисти! Това не е само лошо нещо. Въпросът е в процента егоизъм. Но без егоизъм човек се предава и не се защитава, губи ценното.
Сега стигаме до момента, в който се оказва, че едни народи имат едни звуци в речта си, а други – различни звуци и повече от тях. Всеки генотип от национален характер е годен да различава едни или други звуци. Исторически така се е развивал езика. Докато не е дошъл момента езиците да се променят по идеята кое е правоговорно, кое не е правилно да се произнася по определен начин, за да може народите да имат различни езици и да не се разбират помежду си на принципа разделяй и владей.
Нашият народ през много робства е минал и последното е на буквите, чиято стойност не разбира. В Библията е казано, че нито буква не трябва да се маха от Божието Слово. А то какво е? На днешния човек хич не му е ясно, че това са броя на буквите, видовете букви в азбуката, а не какво си мислим, че казваме с думите.
Така стигаме до идеята, че всеки език може да има ниво Слово или висше ниво на езика си, а може да няма. Ниво слово на езика е дали Бог чува човека и дали човек разбира какво му говори Бог, Разумът – както и да го наречем това цяло, от което произтичаме. Без това ниво хората като си говорят определен език, не могат да стигнат до същостта, да преживеят реалността, правилното, доброто, любовта, възможното.
Ако човек разбира природата какво иска от него, това е ниво енергия на езика или съдържание – то е нужно, за да може да си казваме истината. Езикознанието нарича това ниво на езика семантика или тълкуване на думата. Нумерологията също го нарича тълкуване, обаче не тълкува думите, а буквите – между двете неща, обаче, не бива да има разминаване. Ако семантиката на думата има предвид едно, а тълкуването на буквите друго – знаете ли кое се случва? Второ, да. Случва се не това, което си мислим, че казваме, а това, което Вселената чува чрез буквите. Затова толкова е важно като ти даде една Вселена 45 букви да не ползваш само 30 и да викаш това не ми се получава, онова не ми се получава, ами то нищо не може да стане.
Сега, ние тия работи не сме ги знаели досега, явно аз трябва да съм виновна, че сте неинформирани, ама и аз току що ги откривам и бързам да кажа. Че то си тия букви от казване до чуване – Балкан разлика. Въпросът е като ви информирам, ще си мръднем ли пръста да си променим азбуката, бе, хора?!
Но, да продължим с разясненията. Може да се каже, че има азбуки, които превъзхождат другите и затова онези народи надделяват над останалите. Ако не могат, азбуката им променят и за около 45 – 90 години всеки народ се кротясва и слушка. Направо изчезва пред него възможността да реагира. Не е ли робство това на съзнанието чрез буквите?
Това робство без буквите, чиито звуци са заложени да можем да ризличаваме в душата ни, във въжделенията ни, в представите и надеждите, копнежите, можем да го наречем психично робство. Понеже в първоначалната българска азбука предимно гласни са изхвърляни и по-високо вибрационни съгласни, ние сега вече сме сведени до народ, нация, която не може да покаже най-доброто от себе си, а само едва да диша, да трае, да бяга, да се стапя. Без буквите съзнанието отсъства, психиката не може да си представи нищо в страни, нищо точно, образованието и науката бледнеята, настава хаоса на свой и чужд език и писменост. Ежедневно използваме латиница в интернет, надписите по улиците са колкото на български и на латински – откъде мислите че идва късмета и накъде отива? Той си има посока. Създайте си една фирма и сложете надпис на латиница – късметата отива в западните държави – дали сте си енергията на не ясно кого и вашата фирма се мъчи, мъчи, та накрая фалира. Това не са глупости, а невежеството на тези, които не искат да знаят откъде идват работите и на къде отиват. Това са числови зависимости. Вселената е проектирана числово и единствения начин, който тя признава да реагираме на това, което тя иска, заложила е буквеното реагиране на човека.
Не, не с думи. Думите са за нас, за да се разбираме. Вселената разбира не нашите думи, а своите. Не нашите звуци, а своите. Тя ни дава пълен набор, ние оскатаваме 1/3 от буквите и се опитваме да изкараме реч от това. Ама нещата не стават, защото ги говорим, а както Вселената чува речта ни в собстве числов превод.
Много е страдал нашия народ, но от какво страда, не му е ясно. С Освобождението още първата езикова реформа е извила ръцете на българина и повече, макар и уж свободен, с държава, той не е могъл да покаже много от онова достолепие, доброта и благородство, което не е бил загубил дори по време на турското робство. Но колкото повече букви са махани от азбуката и колкото повече езикови реформи са правени, те са следвали една и съща посока: да забравим как се произнася езика ни, да няма много гласни в него, за да не си казваме думата, за да не ни се чува ни гласа, ни волята.
Днес ние сме докарани, за 80г. до сътоянието да не искаме да гласуваме. Гавра е с народа да му вземеш буквите и да му искаш думата. Когато на балканджи Йово са му отрязали езика, поне не са се гаврели с него да питат повече нищо. А днес, преживяваме това страдание. Всеки си мисли, че знае какво иска, но всъщност, нищо не може да стане. Горкий, българино, драг!
От мълчанието на недотатъчните букви в душата ни едно страдание е зейнало непогасимо. Кога ще уважим буквите, за да ни чуе Бог? Докога ще спорим само с хората, вместо да ки хротуваме, докога ще се сравняваме с тези, които не ни превъзхождат духовно, но са ни намерили хитро цаката? Докога ще разчитаме да вярваме на лъжите?
Съвременната азбука е в състояние на следното. С нея можем само да си говорим, но да не се чуваме, да спорим кой какво не е казал, да вярваме на лъжата, да лъжем себе си, да не вярваме на истината, да рискуваме, ако може да загубим, да приемем неприемливото, да живеем нежеланото, да не сбъдваме целите си, да следваме плана на живота си. Кой народ може да изпълни мисията си така?! Още ли се заблуждава някой, че българина има мисия, ако няма азбука?!
Лекарю, изцели се сам. Народе, освободи духа си чрез буквите! Не робувай на думите, които не се сбъдват, оправи азбуката си и дай пример на света как се оправят нещата отгоре надолу, от идеалния образец към материалния ред.
Може всичко това да не ви е съвсем ясно, но със сигурност вече сте го преживявали и сте го чувствали по точно този начин и затова много няма да ви убеждавам. Знаем се. Страдаме си до дупка и не знаем откъде ни идва – от нас ли, от вас ли. Идва от това, че царството Небесно сме си дали да робуваме на земни криви сметки. Не му увря на българина главата. Ако човек не е с Бог, никой не може да му е съюзник в света. Ако духът е подчинен на психиката, а тя на социалното, никой не може да те спонсорира с възможности, давайки ти пари от програми.
Българският народ е като стар роб. Роб е по-добре от робот, но не в това е въпроса. Пътят от роба до робота е кратък. А пътят от роб да човек и бог е вечен. Ние сега си мислим, че си говорим, пишем, учим, информирани сме, знаем, разбираме, ама не така това. Искаме любовта ни да е споделена, да се случи. Няма как. Думите ни пречат, буквите не ни помагат. Наредете цифрите под буквите, пресметнете думата. Сметнете какво заявават енергийно думите и вижте какво се случва. В този сайт има и програма за това – не се морете, че всички сме уморени вече от всичко.
Буквите свещено слово и реалност заявават. Звуковете в азбуката по вид и брой създават истината. А думите са действителност, която ако се разминава с тях, никой не може да ни помогне нито на Небето, нито на Земята. Никой не е крив на онзи, който не знае какво прави и на онзи, който чака и не прави нищо дори за себе си.
От Просвета днес имаме нужда повече от всякога. Крайно време е, критично. Дошъл е момента да се съвземем или да се предадем без бой, да ни победи хаоса. Колко пъти народът ни е бил избиван като интелигенция и духовни хора, затова трудно вече надига глава и се изказва. Народът ни не е лош, но азбуката не позволява да прояви повече и по-доброто в себе си. Всеки от нас, който българин се чувства и е на мястото си, следва да го използва и да направи безмълвно нещо за хората и буквите. Всеки като си свърши работата, буквите ще ни помогнат за всичко останало. Само действията водят до резултати.
Ако ви допада темата, прочетете тази книга! Поръчайте я от сайта.
