Светът, в който живеем има четири посоки. Не случайно. Човек също отразява многообразието на Вселената със своите четири съзнания. Две от тях са съзнавани и две несъзнавани. Във всеки момент ние се намираме в едно от тях, но в денонощието има 24 часа, 1440 минути и 86400 секунди. Да си прекарваме живота предимно на фазата на ено от тези съзнания е направо безинтересно. Но ние не го знаем и точно така живеем.
Първото несъзнавано съзнание е това, което е свидетел на създаването на човешката душа от Бог по време на сътворението. То е съзнание за вечното настояще или вечния живот, който в момента не ни касае и затова забравяме това, изключваме го, за да работят по-младите съзнавани съзнания, необходими за живота във физическия свят. Това е свръхсъзнание за бъдещето, нормите, правилното, принципите, добродетелите, прекрасното, реалността на ниво вибрация. Второто несъзнавано съзнание е за миналото, произхода, физиологията, инстинктите, сънищата, предците и го наричаме подсъзнание, истината на ниво енергия. Третото и четвъртото съзнание са съзнаваните съзнания за социалното и нидивидуалното. За днес вчера и днес утре.
Всички закони на физиката са закони на психиката. Нумерологията точно ни обяснява това. Но човек не го съзнава това и по погрешка нарича себе си жив, а природата – нежива. Съзнанието иска постоянно да се движи и преминава от една степен в друга. Както тялото, ако не се движи, се схваща, затлъстява и разболява, така и съвременния човек не може да е добре, отричайки и не отдавайки достатъчно време на потребностите на несъзнаваните си съзнания, както за тези на съзнаваните.
Съзнавам социалното и индивдуално психичното, но не съзнавам духа и душата. Социосъзнанието изисква отношения, брак, работа, постижения, но самосъзнанието иска почивка, свободно време да ида на фризьор, да се изкъпя, да пиша стихове, да играя с приятели. Подсъзнанието иска сън, топлина, нежност, чувства, спокойствие, утеха, вяра, прошка. Свръхсъзнанието иска надежда, осмисляне, молитва, идеали, сбъднати мечти, усещане за благоденствие.
Ако си загубите портмонето на улицата, няма да сте осъзнали много неща, които сте преживели. Например, усета да не загубя нещо, докато сте наблюдавали как бебето в количка изпуска куклата си, всички хора, с които се разминавате в метрото, мислейки да не забравите две задачи от дневния ред как вадите телефона си и портмонето пада зад краката ви и т.н.
Защо някои неща ги съзнаваме, а други – не? Не предполагаме защо съседът ни се сърди. Вие сте имали кръвоизлив на окото и не сте го поздравили разминавайки се в коридора, първо, защото не сте го разпознали, второ, защото сте внимавали да не паднете, виждайки трудно.
На практика четирите съзнания отразяват всичко, но психиката не преживява всичко, а само собствените си гледни точки, които натрупва момент след момент и постоянно преживя – храносмила.
Защо забелязваме това, което знаем и за което мислим, а не забелязваме това, за което мечтаем, но реално стои като възможност, която изпускаме. Случвало ли ви се е това?
Докато човек е на ниво подсъзнание, човек обикновено не съзнава това, което в същия момент останалите три съзнания могат да съзнаят.
Докато гледам филм, пропускам изгрева на определена вечерна звезда. Защо съзнавам нещо, което не ме интересува много, а не съзнавам онова, което искам, но пропускам? Защото психиката е отразявана от съзнаваното съзнание, а копнежа на нашия дух или душа, които наричаме мечта, смятаме за нещо, което не се отнася за тук и сега. А дали е така?
Истината е, че във всеки момент, човек може да насочи енергията на съществото си само в една точка. Човек не може да бъде едновременно на ниво подсъзнание и на ниво социосъзнание. Това ще стане в две съседни секунди, но не и в една. Докато искам да се харесам на някого, не забелязвам, че всъщност не се чувствам добре покрай него.
Друг фактор за това, че не можем едновременно да съзнаваме нещата в трите свята, това е самото им устройство. Например, действителността се състои от четири възможни формули на случване:
- правя – става
- правя – не става
- не правя – става
- не правя – не става
На практика човек не разбира, ако прави или не, защо и при какви условия попада на резултат става или не.
Всъщност планът на съдбата винаги е на принципа „правя – става“. Но кармата ползва плана „правя – не става“, който наричаме завързване на карма и „не правя – не става“, който наричаме „разплащане на карма“. Свободна воля е състоянието, при което аз и да не правя, то само става.
Денонощието има четири фази – полунощ, сутрин, обед, вечер. Сезоните са четири – пролет, лято, есен, зима. Човешките възрасти също са детство, младост, зрялост и старост. Физическият свят е свят на четирите противоречия, които може да наречем просто противоремие между горе, долу, ляво и дясно.
Физическият свят представлява относителна действителност 50 на 50%, Духовният е истина, а Божественият е реалност – ние ги преживяваме три в едно, но това са четири страни.
Съдбата на човека всеки ден се определя индивдуално от четири карти – рождена – нашата реалност, годишна – нашата истина, месечната – първите 50% действителност и дневната – вторите 50% действителност.
Има ли значение дали човек съзнава или не това, което преживява? Има, за наслаждението на живота, за удоволствието от него. Ако човек съзнава само действителността, той води формален живот, ако превключва на ниво истина от време на време, животът му е съдържателен, а ако помни свои мигове на будност от ниво реалност Свише, той живее съществен живот.
Когато човек има блокаж в някоя степен на съзнание, той отказва или не може да постигне нещо на неговата тема. Например, сексуалните проблеми, проблемите на раждаемостта зависят от ниво подсъзнание. Дали сме здрави или болни се опраделя от ниво самосъзнание и т.н.
Някои хора искат да срещнат любовта или да се влюбени, защото така животът им е по-интересен. Никой не може да срещне друг подходящ човек и не си струва, ако сам не се е научил да се цени и обича себе си, за да има смисъл да обича втори човек. Любовта се преживява на ниво реалност, т.е. на ниво свръхсъзнание. Влюбеният не стъпва по земята, той вижда ореола на любимия и черпи енергия не от тук и сега. Той си е вдигнал вибрацията и му върви, но също съзнанието, което не съзнаваме е станало по-важно и е пробудено временно – почелбите са много. Ето защо човек обича да е влюбен – той се зарежда от Космоса с енергия и се подмладява от вибрацията на любовта.