Продължете към съдържанието

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Думата благовещение произтича от израза „блага вест.“ Коя вест е блага? Какво е вест? Вестта е съобщение, казване, не говорене – числото 1.

Когато Бог ми говори отвътре, когато аз съм се досетил за плана Свише какъв трябва да бъде – кое е нормално, правилно, добро, любов, принцип – аз имам вест – известен съм. Може да объркаме ивестяването с информираността. Каква е разликата? Информираността е спрямо неща от физическата действителност – материалното, човешкия свят. Известието е канализиране на висша констатация или разбиране на висшия разум, схващане на съвършеното състояние на нещата какво е. Вестта е откровение, което някой ти го казва – ангел, духовен водач. Онази вес е блага, която носи благата на Божествения свят или реалността.

На ниво реалност човек се свързва с първичния висш разум, който първоначално сътворената от Бог душата може да узнава Свише, за да бъде разумна. Но душата не тръгва по този път. Тя тръгва по пътя „а какво би било, ако не беше така.“ Това е пътят на проверката или разделението и разпада. Ето затова, душите Адам и Ева казват на Бог, че не са го чули, че ги търси в райската градина. Тук става въпрос за външно чуване. Бог говори отвътре – свише, като блага вест. А те са били концентрирани във външния си живот и затова не са чули гласа отвътре. Лъжата, причина за грехопадението тръгва от там, че човек не може едновременно да чува отвътре и отвън. Не може в един и същи момент да сме на ниво Божествен свят и някъде другаде.

Съвременният човек  е паднал в действителността на физическия свят – на дъното му. Той е изправен пред много дилеми в себе си и в още повече – около себе си. Днешният човек има не само външен и вътрешен живот, той има висш първичен и древен горен живот, които спят в несъзнаваните му съзнания. Така той живее в противоречието между две съзнавани и две несъзнавани гледни точки – преди, сега, утре или във вечното настояще. Поради това той е много объркан. Опитва се да се вкопчи в настоящето като най-важно, но съзанието му се пробужда от време на време и го провокира със своите вести от нивото на висшия му Аз – че светът е хубав, животът е прекрасен, дори, когато той има проблеми със здравето, в работата, с отношенията си или дори със себе си.

За съвременния човек всяко дете, заченато и родена по естествен път е благовестие за естествената еволюция, заложена за човечеството.

Думите в българския език, които започват с „благо“ са:

благ – кротък, смирен пред Бога и съдбата; приемащ Божията благост – основно качество на Бог; благ е всеки, който помни личното указание, което Бог му е дал; благият е срещнал Бога отвътре в себе си и никога повече не може да забрави невероятното усещане, несравнимо с нищо, никъде, никога и никой друг

благо – възможности, даденост Свише, безплатни безкористни заложености, извън време и пространство

благост – състояние на душата на ниво реалност или Божествен свят или висше ниво на вибрация и висш разум; благостта се изпитва на ниво вечен живот на душата

благодаря – от благ + дар – подарявам с благопожелания или приемам благия дар; думата означава да приема и да благодаря, да се ползвам, за да изразя висшата си благодарност, че това нещо съществува в живота ми; на физически, психически или социален план няма благодарност, тя е спрямо Божиите блага – зададения живот, възможността да съм жив – независимо дали съм вечно жив, безсмъртен или в прераждане на живот и смърт; разбиране на благото живот, с което съм дарен във всичките му форми, светове и мои съществувания и прераждания; винаги благодарим на Бог и Вселената за даденото по благодат – живота като най-висша ценност

благоприличие – морално поведение, начин на общуване, отношения, които отговарят на достойнството на живота като най-висша ценност, дадена свише на всяка душа, независимо дали е на ниво Божествен свят, Духовен свят – дух, или физическия свят – психика; прилича на благо, съответства на благото – адекватно поведение на висшите ценности, принципи и идеали, синоним на реализъм – следване на най-доброто възможно

благодат – дар Свише,  предопредлено сбъдване в най-добрия момент, на най-доброто място, по най-добрия начин, няма накъде по-правилно, за добро и по любов; висока вибрация, повдигане на ниво в евлюцията, съвършено сбъдване, дар от Бога, по висш произход

благословение – изречена благодарност за благодатта Свише, духовна формула, Разумно Слово, което сбъдва нещата на аксиоматично ниво и това повлича добри последици до физическия свят в пространство и време

благовещение – даване Свише на Слово, което вещае благото, оето имаме да преживеем приживе във физическо тяло по благодат Свише; узнаване за благословение Свише, което ни касае, нещо, което няма как да се промени в пространството и изменения във времето; изричане или чуване отвътре за точно сбъдване на съвършено заложеното; вест Свише за благата, които Отец е приготвил за нас

Днес е християнският празник Благовещение. Всяка човешка душа някога е получила или някога ще получи благовестието на Бог и мисията, която има да изпълни за Него и Вселената. Смисълът на живота е да минем през това Благовещение, че сме избрани за висша духовна мисия. Колко прераждания се подготвяма да дойде този живот, в който ще преживеем величието на Бог като свое собствено.

Благовещението, през което минава Дева Мария, е момент, обрат в нейния живот и този на целия свят. Да имаш дързостта да изпълниш това, което Бог и казва и да не се боиш от хората и така, както светът ще те осъди. Когато Бог е с теб, никой не може да е против теб.

По същия начин България е народ и страна, които Бог е избрал, но още не е получила своето благовестие. Още не съзнаваме своята духовна мисия в света и се чудим защо не ни върви. Човек, който не изпълнява благовестието, няма как да го преживее и да донесе добро на света. Народ, който не вярва в Бога, няма как да изпълни мисията си за света. Защото мисиите са нещо, което удовлетворява планът Свише и планът за трите свята – доброто, което е добро за всички едновременно – великото добро.

Благовестието, което днес предстои да дойде над физическия свят е старта на Апокалипсиса от 2026 до 2086г. Всяко благовестие показва, че пътят е труден, но славен и жертвата ще бъде благословение за хората и Вселената, след като бъде преминат, колко велика ще бъде наградата след това. След Апокалипсиса започва връщането към Бога, същинската еволюция на духа и материята заедно. Това, за което се казва, че очаква човечеството – да стане равно с ангелите.

error: Content is protected !!