Какво е съзнанието у човека и каква е връзката му с интелекта?
Съзнанието е това, което остава, когато психиката се разпадне след смъртта у човека. То има връзка с висшия разум у човека, който се оказва като основа на безсмъртието и вечния живот. Но съзнанието във физическия свят е четири вида, които се оказват четири степени и при това с четири посоки на отразяване.
Съзнанието е ценното, но имаме ли време да съзнаваме и как го правим? Интелектът се формира в резултат на преражданията на базата на психиката. Той представлява справянето. Това по същество е психическо справяне със земния живот, докато съм жив. Знаем, обаче, че висшите светове имат съвсем друга среда, в тях човек не отива с психиката и с интелекта на психиката си, нито може да говори за тях със съзнанието, формирано в действителността и затова будно и съзнавано.
Физическият свят човек преживява като действителност, преживявана от четири гледни точки, противоположни, но възприемани от общ център. Посоките на света са изток, запад, север и юг. По същия начин четирите съзнания на човека отразяват света, в който живеем от четири ъгъла, независимо дали съзнаваме какво съзнаваме или не съзнаваме, че съзнаваме.
Кои са тези четири гледни точки:
- те са времеви – минало, настояще вчера и днес, настояще днес и утре, бъдеще /вечно настояще/; по друг начин казано това са далечно и близко минало, близко и далечно бъдеще;
- в същото време те са пространствени – можем да ги наречем отпред, отзад, вляво и вдясно или север, юг, запад, изток;
- едновременно са гледни точки на видовете съзнание – от преди, от бъдеще, от сега отвън и социално, от сега отвътре и индивидуално.
Това показва, че видът ситуация определя на каква степен на съзнание прекарваме времето си. Четирите степени на съзнание, които в същото време са видове съзнание и четири гледни точки са:
- подсъзнание – колективно по вид /микросвят, съзнание на клектите ми, на предците, на сънищата, на природата, на миналите животи, на преднаталното развитие/;
- социосъзнание – индивидуално по природа /общество, социалното, на път, когато някой ме наблюдава, онлайн/;
- самосъзнание – индивидуално /вътрешен живот, когато няма никой около мен и не съм наблюдаван, себе си/;
- свръхсъзнание – колективно по природа /макросвят, Бог, Цалото, Разумът, трите свята, Космоса, вечността/.
Във всеки момент човек може да бъде само на една степен на съзнание. Следователно, импулсът постоянно се движи, но според степента на съзнанието той или се вдига или слиза, активира ту една степен, ту друга, прави преходи между съзнанията. Ако правим еднообразни неща, ние седим на една степен на съзнание. Всеки ден човек има нужда да мине през всички степени и да ги активира, пробуди, задвижи. Това му носи жизненост.
Проблем за съвременния начин на живот е, че човек прекарва времето си предимно на една от степените на съзнанието – това е социалното съзнание, по природа индивидуално. Автоматично то се включва, ако до нас има един човек поне или някой ни наблюдава. На практика от момента на събуждане, от закуската, през телефона, интеренета, онлайн, улицата, телевизора, лаптопа, пътя до работа, работата, почивките, вечерите със семейството, срещите с приятели, всяка дейност минимум 12-16ч. изисква да сме на степен социосъзнание – създава предимно условия само това съзнание да работи. От това нашето тяло, здраве /подсъзнание/ не се чувства добре, а сутрин не можем да се събудим. От същото, нашето свръхсъзнание се чувства много зле – това ни кара да сме без настроение, да не виждаме смисъл, да ни пада вибрацията и жизнеността, да губим оптимизъм. Всяка от степените на съзнание, ако няма своето достатъчно време за функциониране, това на нас ни излиза през носа. Неработещото свръхсъзнание на практика означава ранна смъртност, липса на вяра в Бога, безлюбие, незаинтересованост от еволюцията, доброто, разума, хуманността. Неработещото подсознание ежедневно може да създава психични проблеми, карма, болести и други проблеми, от които най-малкият е да нямам успех или да не мога да приживея онова, което най-много искам.
Обаче самосъзнанието, което е едно от двете съзнания за физическия свят, опонента на социалното съзнание, също е потърпевшо и от това. За него остават секундите събуждане и заспиване, минутите в тоалетна и под душа, погледа навън през прозореца, разходката в парка, ако не мисля за нищо и вниманието ми е привлечено от цъфтящите рози или разлистената бреза. Много малко време срещу всичкото съзнавано време за социалното.
Какво се оказва? Истинският живот започва от момента на истината. Действителният трябва да изчезне, за да минем на фаза истински. Реалният /най-доброто възможно/ е само пожелание да е така по принцип в бъдеще.
Качеството започва от момента, в който никой не ме гледа, защото, ако го прави съм в света на количеството /социален свят./ Когато искат да работим добре, трябва да се знае, че качеството се постига, когато никой не ме наблюдава.
Всяка от степените на съзнание си има силна когнитивна страна. Някога, когато човек е дошъл на Земята, първоначално е гледал, но не е виждал. Да гледам означава самосъзнание. Да виждам – социосъзнание. Да знам – подсъзнание. Да съзнавам – свръхсъзнание.
Човек следва да си търси и намира нарочно повече време да дойде на себе си, да не мисли за нищо, да е сам, за да може да оттекне светът в него. И съзнавания, и несъзнавания, и външния, и предишния и бъдещия. Това идване на себе си е нужно, за да бъдем по-съзнаващи собствената си стойност, ценност, качество и в същото време смисъла на живота.
Качеството на цялата еволюция идва от самосъзнанието, което формира индивидуалността. Количеството идва от социалния живот, който формира личността, или човека като слуга на обществото, роб или стадо.
Затова човек следва да работи по-малко време – да е по-качествено. Да почива повече – сам да открива защо да бъде добър и по-добър без да го кара никой, без да е нужно да има стимули за това.
На една мелодия най-хубава е паузата, в която тя отеква и тишината, в която отзвучава. По същия начин човек следва да има достатъчно време за себе си, а не за работа, която му губи времето, ако е повече от необходимото.
Съзнанието е пресечната точка на четирите съзнания – наричаме я съзнателност или човекът, който умее да съзнава, независимо как, кога и какво. Трябва да има баланс между четирите съзнания, за да има баланс и в обществото. Колкото повече социалното краде от човека, толкова повече човек краде социалното.
Ако не можем да спим, това означава, че в този ден, не е имало отрицателен миг безвремие, което да сме преживели. За вечното настояще на свръхсъзнанието, което от гледна точка на времето е бъдеще, е важно по-малко от миг – възможност за излизане от потока на времето и връщане – моментът на връщане става в момента на излизане от времето. Такъв безкраен миг преживяваме, ако се възхищваме на нещо отвъд социалното – природа, красота, идеали, мечти, принципи и т.н. Ако не сме имали дори един миг да превърнем в такава ценност за определен ден, сънят няма как да дойде – свръхсъзнанието е схванато както гръб и кръст след 5 часа стоене на стола.
Всичко, което гледам, не виждам, защото ако съм на степен самосъзнание, може да не превключа на степен социално съзнание. Когато не чувам какво ми говорят, е същото. Не мога да заспя, защото толкова дълго време съм бил активен на степента само на едно съзнание и цялото ми съзнание отвиква да се превключва от степен в степен – губи пъргавината. Обездвижването, което практикува съвременния човек чрез каране на бързи коли, летене със самолет и гледане в телефона или лаптопа, блокира гъвкавостта на преходните връзки между съзнанията – на ниво мозъчни центрове и човек започва да развива или деменция, или алцхаймер, или паркинсон. Лошото с хубаво не идва, идва с неправилен живот, който си репетирал, репетирал и си забравил да живееш естествено.
Най-добре слуша един концерт онзи музикант, който може да свири, пее и пише музика едновременно. Човешкото съзнание показва виртуазността на човешкия интелект. Но ако развиваме само интелектите на социалното съзнание, а другите закърнеят или не се развият, този съвкупен интелект надали има особена стойност, с която да се похвалим пред еволюцията.
Спортуващият прекарва повече време на ниво самосъзнание. Молещият се, опериращият, преподавателят, писателят, творецът и т.н. По-специалните хора, успелите – това са тези, които прекарват повече време на ниво самосъзнание и поне 50 на 50% прекарват на ниво социалносъзнание и самосъзнание.
Масата хора, които са движени от стадния принцип, те прекарват повече от половината си време на ниво социосъзнание. Това е нивото, на което съответстват отключването на болести, решаването на проблеми, плащането на чужда карма.
Хората, които са готови за смъртта, са онези, които са прекарвали повече време на ниво подсъзнание и самосъзнанието. Ако си прекарвал достатъчно време на ниво подсъзнание, това е подготовка за безсмъртие. Ако времето, прекарано за свръхсъзнание не е отрицателно, а действително, ти репетираш за вечен живот.
Човек има много видове интелект и всяка степен на съзнание отговарят за някой вид интелект. Социалното съзнание развива умствения интелект, подсъзнанието е ключ към постигане на емоционалната и интуитивните интелигентости. Самосъзнанието развива свободната воля – на тяхната основа се формират светийството, гениалността, майсторството, героизма и дарбите. Свръхсъзнанието развива интелигентостите на разума на основата на формираните вече добродетели у човека. Задачата на човека в действителността на физическия живот е да не забравя да развива всички висове интелект.
Какво може да запише една флашка? Не всичко. Когато човек умре, кое съзнание остава? Това, което в най-ниските нива на духовния свят може да функционира – подсъзнание свръхсъзнание. Какво става със степените самосъзнание и социално съзанние. Разпадат се, залагайки зародиш в тези, които поддържат безсмъртието, наречено смърт, докто се преродим и продължим напред и нагоре.